Един на всеки седем българи е здравнонеосигурен според доклад на ЕК

Според данните на Брюксел по-голямата част от разходите за здравеопазване са за лекарствени продукти и болнична помощ, отчете Ане Шрангер, Експерт от европейската обсерватория за здравни политики.

През 2017 г. на лекарствените продукти и медицинските изделия, заедно с болничната помощ, се падат три четвърти от текущите разходи на България за здравеопазване. Измерени като дял от общите разходи, разходите на България за лекарствени продукти са най-високите в ЕС (над 40 %), въпреки че в абсолютно изражение (567 евро на човек) са едва малко по-високи от средните за ЕС (522 евро)

Броят на общопрактикуващите лекари в България е малък – над 15%, което е много под средното равнище за ЕС от 27,3%. Това се дължи отчасти на късното въвеждане на обучение на специалисти по обща медицина и на факта, че тази специалност е по-малко привлекателна. Бързото застаряване на работещите като общопрактикуващи лекари също допринася за малкия им брой.

Високите равнища на задлъжнялост на публичните болници са траен проблем, към който често се подхожда чрез периодично покриване на дълговете. България финансира своите болници като използва плащания за всеки отделен случай въз основа на клинични пътеки. Съществува дисбаланс във финансирането на различните клинични пътеки, като някои от тях са финансирани повече от необходимото, докато други са недостатъчно финансирани, което създава стимул за болниците да използват прекомерно някои клинични пътеки, пише още в изводите на доклада.

Неравномерното разпределение на лечебните заведения, медицинските специалисти и услуги в цялата страна също затруднява достъпа, като селските райони често са ощетени, докато в по-големите градове има свръхпредлагане на услуги.

Недостигът на медицински специалисти, особено на медицински сестри и общопрактикуващи лекари, възпрепятства развитието на първичната помощ и предоставянето на услуги в неблагоприятните райони. За справяне с тези предизвикателства се прилагат мерки за увеличаване на броя на дипломираните медицински специалисти и за подобряване на заплатите и условията на труд.