Единственият книговезец в старата столица

След пенсия Тинко Радоев станал калфа при свои приятел, майстор- книговезец във Велико Търново.

Тинко Радоев – книговезец
„Първоначално той ми показваше какво –що, след това ми възлагаше задачи. В края на работния ден идва проверява какво съм свършил и беше доволен!“

Така не след дълго наследим книговезката работилница, а днес през ръцете му всеки месец преминават средно около 50 книги, повечето от тях от фондовете на Регионалната и университетската библиотеки в града и все по-малко такива от личните библиотеки.

Тинко Радоев – книговезец
„Най-много от личните библиотеки това са готварските книги на съпругите, това са приказки, детски приказки, които бабите и дядовците са чели на своите деца!“

Освен с това, че четем все по-малко истински книги, единственият книговезец във Велико Търново си обяснява изчезването на занаята му и с трудоемката работа, която от години е обезценена.

Тинко Радоев – книговезец
„Това е занаят за пенсионер човек, не е да бъде основно занимание на този, който ще упражнява тази професия, защото приходите не са кой знае какви!“

Въпреки това Тинко Радоев вярва, че някой ще наследи занаята им и книговезката професия никога няма да изчезне напълно.