Ще ви срещнем с последния останал книговезец в Старата столица Велико Търново. Той се казва Тинко Радоев и е пенсиониран военен офицер. Разказва, че с навлизането на модерните технологии в ежедневието ни, все по-рядко в работилницата му попадат книги от личните библиотеки на хората.
След пенсия Тинко Радоев станал калфа при свои приятел, майстор- книговезец във Велико Търново.
Тинко Радоев – книговезец
„Първоначално той ми показваше какво –що, след това ми възлагаше задачи. В края на работния ден идва проверява какво съм свършил и беше доволен!“
Така не след дълго наследим книговезката работилница, а днес през ръцете му всеки месец преминават средно около 50 книги, повечето от тях от фондовете на Регионалната и университетската библиотеки в града и все по-малко такива от личните библиотеки.
Тинко Радоев – книговезец
„Най-много от личните библиотеки това са готварските книги на съпругите, това са приказки, детски приказки, които бабите и дядовците са чели на своите деца!“
Освен с това, че четем все по-малко истински книги, единственият книговезец във Велико Търново си обяснява изчезването на занаята му и с трудоемката работа, която от години е обезценена.
Тинко Радоев – книговезец
„Това е занаят за пенсионер човек, не е да бъде основно занимание на този, който ще упражнява тази професия, защото приходите не са кой знае какви!“
Въпреки това Тинко Радоев вярва, че някой ще наследи занаята им и книговезката професия никога няма да изчезне напълно.