Една седмица на Георге Иванов

Още не се беше успокоил от радостните си преживявания в София през понеделник и вторник, в сряда трябваше да пътува за Истанбул по важни държавни дела. Всъщност, делата на един президент винаги са важни и са държавни, други той не може да има. И за да изглежда близък до съгражданите си, които са в предизборна кампания, решил да пътува с редовен полет на компанията „Търкиш еърлайнс”. Значи, няма да прави разходи с правителствения самолет, пък и той напоследък на няколко пъти показва дефекти, а един държавен мъж не може да бъде подлаган на риск. Добре, ама се оказало, че командирът на полета отказал да лети докато не стане ясно има ли бомба на самолета или няма. Проверка! Направили я и се оказало, че пътник някакъв си забравил мобилния апарат на борда, та уплашил и екипажа, и летищните служби, и президентската охрана. Не тръгнал Георге Иванов за Истанбул с този полет, намерили му друг начин да стигне до целта по важните си държавни президентски работи. Е, може би брал малко страх, ама той е храбър мъж, я вижте как се справя с кризата, която вече повече от две години друса страната. Всеки път когато се намеси да я оправя, тя изригва с нова сила.

Иначе седмицата му почна отлично. Появи се в София в сградата на Българската академия на науките за да го удостоят като „Доктор хонорис кауза”. Не е виновен той, че го удостояват, виновни са нашите хора от ръководството на БАН, че чрез това вкараха политиката в най-високата научна академична институция у нас. Че какъв друг мотив могат да имат хората около председателя Стефан Воденичаров да канят Иванов и да го кичат с титли. Научни? Хайде де, какво му е научното на трудовете на професора от Валандово? Та нали той е един от идеолозите на така наречената антиквизация на Македония, нали той отхвърля славянските корени на македонците и ги търси в будоара на Александър Велики, голям военачалник от античността със специфична сексуална ориентация? Нали той при различните си срещи в чужбина, в това число и в Москва, твърдеше, че днешният език, на кой говорят македонците бил най-старият, и че славянските просветители светите братя Кирил и Методий са били македонци. И други такива антибългарски салати. И този човек става почетен доктор на науките на БАН, призвана да брани делото на Солунските свети братя тъкмо от хора и „учени” като Георге Иванов.

Научен аргумент за решението на БАН не виждам. И какво слово прочете „хонорисът”? За проблемите на миграцията днес. Едно чисто политическо съчинение, при това, подозирам, писано не от него лично, а от един от неговите сътрудници, когото имам честта да познавам лично. Бяхме заедно на една проява в началото на март в Европейския парламент, посветена тъкмо на бежанския и миграционен проблем. Там Зоран Илиевски, преподавател в Скопския университет, и сътрудник на Иванов, взе участие в дискусията. Умен млад мъж, ама и той типичен представител на доктринираното средно поколение македонци от Скопие. Прочетох резюмето от словото на Иванов в БАН, прегледах си бележките от Брюксел за изказването на Зоран, е, какво да ви кажа. Картината е ясна. И се питам защо не застана на трибуната пред българските академици и да повтори тезите си за неславянския произход на македонците, или всичките му други елинистични залитания?

Оставам на съвестта на ръководството на БАН и най-вече на нейния председател академик Стефан Воденичаров научната страна на решението за Георге Иванов. Но нямаше ли кой да им даде акъл, че това е човек, който е в изолация от сериозните политически европейски центрове, който се натиска с цялата си душа да бъде приет тук- или там. Само сръбския му колега Томислав Николич върти приятелство с него. Иванов го заведе на Каймакчалан, заради Николич българската плоча бе махната, след седмица- две Иванов гостува в Белград и оттам в официалното си слово препоръча на останалите съседи на Македония да следват примера на Сърбия по отношение на македонското малцинство там. Адресат номер едно на това слово, независимо, че не бе назован, бе България ,мили мои академици. Това, което Иванов каза в Сърбия, може да се определи като истинска македонистка доктрина за това какво трябва да се „изисква” от съседите на Македония по отношение на македонските малцинства, доколкото ги има. Ако някой се интересува, мога да му ги пратя.

Не знам дали не е случайно съвпадение, но посещението на Иванов в БАН бе точно в деня, в който в Македония официално стартира предизборната кампания. И понеже - ако не знаете, да знаете вече, при всички подобни кампании в Скопие много внимателно се следи какво се пише и говори или какво се случва в България във връзка с Македония. Някой политик в София да кихне, край Вардар търсят дали това не е знак за нещо. Затова идването на Иванов и ихтибара, който му бе оказан се тълкува като подкрепа от страна на София на партията, която издигна професора за президент, при това два пъти. Така не се прави, това е несръчна и вредна политика. Дипломацията и доброто съседство си имат правила – при предизборна кампания не се бъркай, за да не те обвиняват, че взимаш страна и че се опитваш да влияеш на избора. На всичко отгоре и Плевнелиев, и Радев, се срещнаха и се снимаха с Иванов. Единият се сети чак на края на мандата си да развива връзки, другият, още почнал - не почнал, и той , както казват в родния ми Петрич, „не знае на кой свят е”, и той обещава договори да подписва, които нито е видял, нито е чел.

И после се чудим защо нещата с Македония не вървят.

П.С. На Никола, бащата на Георге Иванов в родното му Валандово викали „Кольо българина”. Но когато негови братовчеди, съседи до родната ми къща в Петрич, попитали бъдещия президент как така баща му има такъв прякор, а той все тегли към елинизма, Георги бил отговорил: „А бе, тато е глуп, не ги знае работите”... Е, новият „Доктор хонорис кауза” на БАН ги знае. Честито!