Ерик-Еманюел Шмит пред БНТ: Тайната на щастието се крие в спокойния живот

БНТ: Красотата и приятелството ли са в основата на религията?

Ерик-Еманюел Шмит: Мисля, че има нещо основополагащо при всички религии - превъзмогването на егоизма, създаването на връзки помежду ни, обичта, приятелството и разбирателството. Вярвам с смисъла на този универсален смисъл и господин Ибрахим е част от него. Той е открил това чрез четеното на Корана. И наистина той повтаря почти през цялото време "знам какво има в моя Коран". В края на историята разбираме, че вътре в книгата всъщност има хербаризирани цветя и писмо от негов приятел. И това ни казва нещо много важно - че онова, което ние влагаме в една книга е не по-малко важно от самата нея. Нашият прочит. Един глупак, винаги ще търси глупостта в книгите, духовно извисен човек ще открие вярата, която го възвисява. Но един насилник ще намери доводи, с които са подкрепи своята агресия. Затова трябва да ценим мъдрия прочит. А господин Ибрахим е един мъдър човек. От онези хора, които дори не го осъзнават това, но предават мъдростта на хората около себе си.

БНТ: Написали сте тази книга през 2001 г., но сега живеем в много различен свят. Давахте ли си сметка тогава колко много ще се променят нещата? Все още ли сме толкова мъдри?

Ерик-Еманюел Шмит: За съжаление днес не сме мъдри. Живеем в епоха, в която идентичността е поставена на изпитание. Изпитваме не само недоверие към другия, но и към всички религии. С времето моят текст не се промени, но контекстът му се промени. И мисля, че днес отзвукът му е много по-силен. Защото защитава доброто съжителство, откриването на другия и приятелството в свят, в който хората вместо на намерят начин да бъдат заедно, предпочитат да се обиждат и да воюват.

БНТ: Защо начинът, по който възприемаме толерантността се промени във времето? Ако доскоро да бъдеш толерантен беше повод за гордост, то днес сякаш това е повод за срам?

Ерик-Еманюел Шмит: Така е, но в историята всичко се движи по кривата нагоре и надолу. Има моменти, когато се чувстваме много свобдни, но има и много авторитарни периоди. Има моменти, когато сме толерантни, но и такива, когато не сме. Човешкият манталитет причлича на вълна в океана. Но ако погледнем генерално на нещата, това е битка, която никога няма да спечелим - битката на мъдростта срещу глупостта. Трябва да знаем, че не се сражаваме, за да победим. Това, заради което тази битка си струва не е победата, а смисълът и убежденията. Ценностите, които защитаваме. И в днешния ден е още по-важно да заявяваме това.

БНТ: Как се срещнахте с Мариус Донкин?

Ерик-Еманюел Шмит: Изпитвам голямо възхищение към него. Посетих фестивал, на който участваше и той. Веднага разпознах големия актьор. Езикът не е в основата на това, разбираш го още при пръв поглед. След като се срещнахме видях, че за не играе спекатакъл по този текст, само защото е успешен, а защото е дълбоко убеден в неговия смисъл. И тогава в мен се зароди много братско чувство. Сега ще честваме заедно неговия рожден ден на сцената. И за мен това един вълшебен момент.

БНТ: Има ли послание в този текст, което бихте превърнали в пожелание към Мариус Донкин?

Ерик-Еманюел Шмит: Може би това, че тайната на щастието се крие в спокойния живот. Обаче си мисля, че и Мариус като мен прави страшно много неща. Трябва да послуша г-н Ибрахим и малко да забави темпото. Мисля, че той отдавна е разбрал истинския смисъл на този текст - да изпълним всяка минута със смисъл. Мисля, че един актьор разбира това много добре. Животът е дар и трябва да изживеем всеки ден не сякаш ни е последен, а сякаш е първи.

БНТ: Разбират ли хората връзката между религията и философията? То е характерно за Вашите творби.

Ерик-Еманюел Шмит: Интересува ме не религията, а духовността, на която почиват религиите. Големият френски философ Анри Бергсон казва, че всички религии имат едно и също сърце, обща отправна точка, мистично ядро, но след това тази мистика се обвива в ритуали, институции, догми. Заради това мистичното ядро изстива. Повърхността става ледена. Вече не е гореща като ядрото. Нещо се губи. Човечността се крие именно в това - да не се изгубиш между институциите и догмите. Да намериш духовността в писанията, а не студенината.

БНТ: Вие за Вас самия открихте ли начина, по който можем да живеем добре заедно?

Ерик-Еманюел Шмит: За мен той е в осъзнаването на това колко сме крехки и чупливи. Най-напред да си дадем сметка колко сме раними самите ние, а след това и колко са уязвими другите. Всеки един от нас се е затворил в черупката на своята идентичностт и срещата с другия е с като среща с друг свят. Когато си даваме сметка какви всъщност сме ние, тогава ще разберем и другите. Осъзнаването на уязвимостта ни е като лекарство срещу арогантността и насилието.

БНТ: Може би понякога искаме да се почувстваме много силни и това ни пречи да погледнем в себе си и да разберем колко сме чупливи...

Ерик-Еманюел Шмит: Точно така! Но ние живеем с илюзята, че сме силни. А истината е, че сме много чупливи!