Авторът на пиесата "Господин Ибрахим и цветята на Корана" Ерик-Еманюел Шмит гостува в България по повод 70-годишния юбилей на директора на Народния театър Мариус Донкин. Именно този спектакъл остава един от най-емблематичните както в кариерата на самия актьор, така и в афиша на театъра през последните 16 години, и до днес продължава да привлича зрителите. Вижте интервюто на Айше Сали с Ерик-Еманюел Шмит.
Ерик-Еманюел Шмит: Мисля, че има нещо основополагащо при всички религии - превъзмогването на егоизма, създаването на връзки помежду ни, обичта, приятелството и разбирателството. Вярвам с смисъла на този универсален смисъл и господин Ибрахим е част от него. Той е открил това чрез четеното на Корана. И наистина той повтаря почти през цялото време "знам какво има в моя Коран". В края на историята разбираме, че вътре в книгата всъщност има хербаризирани цветя и писмо от негов приятел. И това ни казва нещо много важно - че онова, което ние влагаме в една книга е не по-малко важно от самата нея. Нашият прочит. Един глупак, винаги ще търси глупостта в книгите, духовно извисен човек ще открие вярата, която го възвисява. Но един насилник ще намери доводи, с които са подкрепи своята агресия. Затова трябва да ценим мъдрия прочит. А господин Ибрахим е един мъдър човек. От онези хора, които дори не го осъзнават това, но предават мъдростта на хората около себе си.
Ерик-Еманюел Шмит: За съжаление днес не сме мъдри. Живеем в епоха, в която идентичността е поставена на изпитание. Изпитваме не само недоверие към другия, но и към всички религии. С времето моят текст не се промени, но контекстът му се промени. И мисля, че днес отзвукът му е много по-силен. Защото защитава доброто съжителство, откриването на другия и приятелството в свят, в който хората вместо на намерят начин да бъдат заедно, предпочитат да се обиждат и да воюват.
Ерик-Еманюел Шмит: Така е, но в историята всичко се движи по кривата нагоре и надолу. Има моменти, когато се чувстваме много свобдни, но има и много авторитарни периоди. Има моменти, когато сме толерантни, но и такива, когато не сме. Човешкият манталитет причлича на вълна в океана. Но ако погледнем генерално на нещата, това е битка, която никога няма да спечелим - битката на мъдростта срещу глупостта. Трябва да знаем, че не се сражаваме, за да победим. Това, заради което тази битка си струва не е победата, а смисълът и убежденията. Ценностите, които защитаваме. И в днешния ден е още по-важно да заявяваме това.
Ерик-Еманюел Шмит: Изпитвам голямо възхищение към него. Посетих фестивал, на който участваше и той. Веднага разпознах големия актьор. Езикът не е в основата на това, разбираш го още при пръв поглед. След като се срещнахме видях, че за не играе спекатакъл по този текст, само защото е успешен, а защото е дълбоко убеден в неговия смисъл. И тогава в мен се зароди много братско чувство. Сега ще честваме заедно неговия рожден ден на сцената. И за мен това един вълшебен момент.
Ерик-Еманюел Шмит: Може би това, че тайната на щастието се крие в спокойния живот. Обаче си мисля, че и Мариус като мен прави страшно много неща. Трябва да послуша г-н Ибрахим и малко да забави темпото. Мисля, че той отдавна е разбрал истинския смисъл на този текст - да изпълним всяка минута със смисъл. Мисля, че един актьор разбира това много добре. Животът е дар и трябва да изживеем всеки ден не сякаш ни е последен, а сякаш е първи.
Ерик-Еманюел Шмит: Интересува ме не религията, а духовността, на която почиват религиите. Големият френски философ Анри Бергсон казва, че всички религии имат едно и също сърце, обща отправна точка, мистично ядро, но след това тази мистика се обвива в ритуали, институции, догми. Заради това мистичното ядро изстива. Повърхността става ледена. Вече не е гореща като ядрото. Нещо се губи. Човечността се крие именно в това - да не се изгубиш между институциите и догмите. Да намериш духовността в писанията, а не студенината.
Ерик-Еманюел Шмит: За мен той е в осъзнаването на това колко сме крехки и чупливи. Най-напред да си дадем сметка колко сме раними самите ние, а след това и колко са уязвими другите. Всеки един от нас се е затворил в черупката на своята идентичностт и срещата с другия е с като среща с друг свят. Когато си даваме сметка какви всъщност сме ние, тогава ще разберем и другите. Осъзнаването на уязвимостта ни е като лекарство срещу арогантността и насилието.
Ерик-Еманюел Шмит: Точно така! Но ние живеем с илюзята, че сме силни. А истината е, че сме много чупливи!
Вулканът Питон де ла Фурнез на френския остров Реюнион продължава да бълва лава
Снежни гъски излитат от САЩ към Арктика във впечатляващ спектакъл по изгрев слънце (СНИМКИ)
Доналд Тръмп разочарован от липсата на желание съюзниците на САЩ да обезопасят Ормузкия проток
Посолството на САЩ в иракската столица Багдад беше подложено на вълна от атаки с дронове и ракети
В бюджетна комисия гласуват за второ четене удължителния закон за бюджета
Чуй новините
Подкаст
