Година след неуспешния опит за преврат в Турция

В една тиха лятна вечер преди очакваните почивни дни, военни самолети започнаха да бомбардират цели в Анкара, а танкове тръгнаха по улиците на Истанбул, като войниците стреляха по цивилни. Елементи от турската армия извършиха преврат срещу президента Реджеп Тайип Ердоган. Това се случи на 15 юли 2016 г., преди една година.

Година по-късно в Турция има големи промени. Ердоган има повече власт отвсякога и той и неговата Партия на справедливостта и развитието използват годишнината като демонстрация на тази власт.

Започвайки от вторник, през следващите шест дни в страната ще има възпоменателни церемонии. Връхната точка ще бъде речта на Ердоган пред парламента в Анкара рано в неделя сутринта, като тя ще започне точно в 02:32 часа местно време, в момента, в който подстрекателите на преврата бомбардираха сградата. Специален призив за молитва ще прозвучи от минаретата на 90 000 джамии точно както през нощта на опита за преврат, когато мюезините се обявиха срещу превратаджиите.

Партията на справедливостта и развитието организира "Бдения за демокрация" както направи преди една година, когато противопоставящите се на преврата окупираха площадите, за да не ги оставят на превратаджиите.

Ердоган казва, че знае точно кой стои зад опита за преврат - мюсюлманският проповедник Фетхуллах Гюлен, негов близък съюзник до публичното им скъсване през 2013 г. Гюлен живее в изгнание в Съединените щати.
Гюлен отрича да има нещо общо с опита да бъде свален бившият му другар. На Запад също бяха изразени съмнения. Ръководителят на германската федерална разузнавателна служба Бруно Кахл предизвика раздразнение в Анкара, когато заяви пред списание "Шпигел" по-рано тази година, че турски служители са се опитали да убедят неговите служители в замесеността на Гюлен., "но не са успели".

Без отговор остават много въпроси във връзка с миналогодишните събития. Например все още не са ясни много неща за това кога турските власти разбират за плановете да бъде извършен преврат. Опозицията го нарича " контролиран преврат", твърдейки, че правителството е оставило нещата да се развият, за да се възползва от ситуацията.

На другата сутрин след опита за преврат Ердоган го описа като "дар от Бога". Скоро след това той обяви извънредно положение, което му позволи да управлява с декрети.

Последвалите чистки още продължават, те са насочени не само към директно замесените и свързаните с Гюлен, но също и към други критици на правителството. Често при спорни обстоятелства се отправят обвинения за участие в тероризъм. Над 100 000 държавни служители бяха уволнени, над 50 000 души са в затвора.

Кемал Кълъчдароглу, лидер на опозиционната кемалистка Народнорепубликанска партия нарича Ердоган "диктатор" и го обвинява, че злоупотребява с извънредното положение, за да извърши "втори преврат, граждански преврат".

Несправедливост, произвол и дискриминация се превърнаха в определящите черти на режима на Партията на справедливостта и развитието, написа Кълъчдароглу в британския вестник "Гардиън". Сред арестуваните са ръководителят на прокюрдската Демократична партия на народите Селяхаттин Дермиташ и още няколко депутати.

Народнорепубликанската партия също бе засегната, арестуван бе и един от нейните депутати. Енис Бербероглу бе осъден неотдавна на 25 години затвор за разгласяване на държавни тайни. Тази присъда накара Кълъчдароглу да започне Поход за справедливост от Анкара до Истанбул.

Десетки хиляди се присъединиха към похода, независимо от това, че правителството квалифицира това като тероризъм. На приключването на похода в неделя стотици хиляди участваха във финалния митинг в Истанбул, за да чуят искането на Кълъчдароглу да бъде прекратено извънредното положение и да бъдат освободени депутатите и журналистите.

Турция задържа над 150 журналисти, повече от която и да било страна. Някои са обвинени в опит за сваляне на правителството, други са обвинени в тероризъм. След опита за преврат бе организиран референдум, който превърна страната от парламентарна в президентска система. Противниците на Ердоган виждат това като още една стъпка към еднолично управление.

Президентът изглежда е по-сигурно окопан откогато и да било. Но Турция е разделена както рядко досега. Отношенията с Европейския съюз и особено с Германия, където живее голямо турско малцинство, се влошиха. Германското правителство блокира опита на Ердоган да проведе митинг докато участва в срещата на Г-20 в Хамбург миналата седмица, безпрецедентна стъпка между официалните съюзнички в НАТО.
Холандия и Австрия предприеха подобни стъпки, блокирайки митинги за отбелязване на годишнината от опита за преврат. А Европейският парламент миналата седмица призова преговорите за присъединяване на Турция към ЕС, които и без това са в задънена улица, официално да бъдат преустановени.

Ердоган няма намерение да позволи това да развали празненството. Покани бяха изпратени на чуждестраните журналисти да участват в "годишните прояви с такова голямо значение за демокрацията".