Историята на Националния дворец на културата

Строежът на НДК е част от инициативите през 1981 г. за отбелязването на 1300 години от създаването на българската държава.

Архитектурният проект на основната сграда е дело на колектив с ръководител арх. Александър Баров, а оформлението на околното пространство е по идея на колектив начело с арх. Атанас Агура. Главен проектант на парка към НДК е ландшафтният архитект инж. Валентина Атанасова.

Най-голямата зала „Зала 1“ разполага с 3380 места. Сградата е разположена на 123 000 m² площ, разгърната на 8 етажа и 3 подземни нива. НДК е построен върху площ от 18 300 m² и има обем 576 800 m³.

Инициативата за създаване на голям културен център в София е на столичното ръководство на БКП и датира от средата на 70-те години на миналия век.

Първите стъпки, свързани с намерението, проучването и проектирането, са направени през 1975 г. Тогава в тази централна градска част е имало десетина набързо струпани след бомбардировките през Втората световна война неугледни постройки, товарна жп гара за въглища, стари казарми и стотици декари пустеещи площи.

В Софийския градски комитет на БКП и Столичния народен съвет решават на това място да се оформи модерна градоустройствена среда като част от главния градски център, ориентирана към Витоша.

Първоначално теренът е определен за оперен театър. Обявен е международен конкурс, в който участват архитекти от страната и чужбина. Журито се оглавява от тогавашния председател на Комитета за култура Павел Матев, но не излъчва победител и конкурсът пропада.

След оживени дискусии се стига до единодушно мнение – мястото е най-удобно за бъдещ център с многофункционално културно предназначение. Такава функция дотогава изпълнявала спортната зала „Универсиада“.

Проектирането е поверено на ателието на арх. Александър Баров и конструктора инж. Богдан Атанасов. Те са подпомогнати от главния архитект на София Владимир Роменски, арх. Стефан Стайнов – министър на архитектурата, проф. инж. Милчо Брайнов, основен консултант по конструкцията на сградата.

На арх. Атанас Агура и ландш. арх. инж. Валентина Атанасова е възложено да проектират изграждането на околното пространство и парка. „Софпроект“ с ръководител Чедомир Павлов прави подземните обекти и метролинията, комуникациите и бъдещия бул. „България“.

Основната група проектанти посещава и проучва опита на най-добрите конгресни центрове в Европа и Америка, вземат се съветите и помощта на видни български и чуждестранни специалисти.

НДК е построен за по-малко от три години и още преди да е завършен, там се състои XII конгрес на БКП. Сградата официално е открита за 1300-годишнината на българската държава на 31 март 1981 г. Носещата конструкция е стоманена и е проектирана от екип от ВИАС, ръководен от проф. инж. Милчо Брайнов и инж. Богдан Атанасов.

Първата копка е направена на 25 май 1978 г.

"Зала 1" и прилежащите ѝ части са завършени на 31 март 1981 г., а останалите подобекти – до 20 октомври същата година, в чест на 1300-годишнината на българската държава.

Последният, трети етап в изграждането на НДК завършва в края на 1985 г.

Строителството на НДК поглъща 335 000 m³ бетон, изкопани и извозени са 1,7 млн. тона земна маса. В двореца има около 10 000 тона метални конструкции, приблизително толкова има и в Айфеловата кула в Париж .

През 2005 г. на НДК е присъдено годишното отличие „Най-добър световен конгресен център“.

На 31 март 2011 г. са отбелязани 30 години от откриването на НДК.