Какво означава, ако китайският лидер не предложи свой наследник?

Някъде около обед утре 64-годишният Си се очаква да обяви новия състав на Постоянния комитет, най-висшия орган на Китайската комунистическа партия. Няколко добре осведомени източници обаче прогнозират, че сред новите членове на ПК няма да има никой от по-младите, нито какъвто и да било друг признак, по който сред тях да бъдат разпознати възможни приемници.

Новият състав на комитета ще е най-голямото загатване досега за отговора на въпроса, в сянката на който преминава целият тазгодишен конгрес на ККП в Пекин: колко време ще управлява Си най-новата световна суперсила като официален лидер или като неофициален.

Конгресите на ККП се провеждат веднъж на пет години, в средата и края на мандата на даден държавен глава.

Ако не се откроят никакви възможни негови наследници, ще има още спекулации, че е възможно китайският президент да се опита под някаква форма да запази властта си и след края на втория си петгодишен мандат през 2023 г. Най-малкото така ще стане доста неясно бъдещето на утвърдилия се в последно време негласен модел на предаване на властта, чрез който смяната на китайските лидери да става по-предвидимо и безпроблемно.

"Най-важният резултат от междинен конгрес като този е определянето на приемника", каза Минсин Пей, преподавател в колежа "Маккена" в Клеърмонт, щата Калифорния, и изследовател на китайските политически процеси. "Ако още важат старите правила, значи трябва да очакваме нещата да се развият както предишните пъти. Но въпросът е, че този път никой не е сигурен (какво ще стане)."

Ако Си не номинира един или повече възможни наследници за ПК, той би действал в разрез с негласно правило, прилагано от 90-те години, когато Дън Сяопин опита да осигури безпроблемен властови преход, избягвайки повторение на хаоса по време и непосредствено след управлението на революционния водач Мао Цзедун.

След смъртта на Дън през 1997 г. имаше две предавания на властта, извършени по един и същ начин, и които макар и преминали не съвсем без търкания, даваха яснота за приемника доста преди той да встъпи в длъжност: през 2002 г. Цзян Цзъмин предаде властта на Ху Цзинтао, а през 2012 г. Ху на Си. Но след като в същата 2012 г. Си пое управлението на тогавашния партиен конгрес, той показа неодобрение към установения при предшествениците си модел.

Дори и сегашният президент да не се стреми да управлява повече от десет години, е възможно той да избере да не определя свой наследник прекалено скоро, тъй като може да е преценил, че това ще го превърне в ръководител, който оттук нататък просто ще доизкарва мандата си, и така ще бъде отслабено управлението му.

Целият първи мандат на Си премина в светлината на крутите му мерки срещу корупцията в партията, кампания, използвана от него и за налагане на дисциплина, и себеутвърждаване като най-могъщия китайски лидер от десетилетия.

"Ранното утвърждаване на наследник би създало несигурност колко още ще продължи зенитът на управлението на Си", каза У Цян, анализатор и бивш преподавател по политология в пекинския университет "Цинхуа". "Отлагане на решението за наследника ще създаде още неяснота около бъдещите действия на Си. Мисля, че засега той ще се въздържи от решение."

Според някои анализатори като У Си е възможно да иска да остане на власт и след края на втория си мандат. При сегашната практика за предаване на управлението след два мандата той трябва да се оттегли от президентския пост, но няма ограничение за другата не по-маловажна заемана от него ръководна длъжност, генерален секретар на ККП. Си може също да опита да остане председател на Централната военна комисия - най-висшия орган, отговарящ за въоръжените сили - или на някаква новосъздадена длъжност.

Разбира се, неочаквани обрати все още са възможни. Изборът на китайското ръководство става при закрити врата, което на практика прави развръзката неясна, докато новият състав на ПК не бъде обявен публично. Макар и процедурата да е строго контролирана, в миналото е имало обрати.

Самият брой на ПК също не е ясен. Обикновено членовете му са седем, но дори и това може да се промени.

Си използва партийния конгрес, за да бетонира контрола си над Китай и управляващата партия. Преди да бъде обявен новият състав на ПК, днес събралите се на форума близо 2300 делегати утвърдиха промени в устава на ККП, по силата на които записаха в него името на Си, издигайки до нова степен управленския му ореол.

Делегатите ще утвърдят и новия състав на ЦК, чиито членове, които могат да наброяват 200 или над 200 души, заседават веднъж годишно, за да обсъждат и гласуват политически решения. След края на конгреса ЦК също ще се събере, за да гласува новия състав на Политбюро, включително на неговия Постоянен комитет.

ПК, който заседава редовно, за да обсъжда и взема политически решения, е мястото, където се упражнява истинската власт в Китай.

Почти сигурно е, че Си ще остане в комитета, както и вторият човек след него във властовата йерархия, премиерът Ли Къцян.

Но източници, позоваващи се на близки до партийното ръководство фигури, заявиха, че разпространеният преди гласуването на ЦК състав не включва имената на никакви потенциални приемници. Повечето от петимата кандидат-членове са на възраст, предполагаща да не бъдат повече от един мандат на поста.

Подобни членове само за един мандат биха били политически признателни на Си, давайки му избор по свое усмотрение да ги заменя или не, без значение дали това ще става например още преди следващия конгрес. Така Си би имал достатъчно поле за действие да определи свой приемник към края на втория си мандат и по този начин да отлага докрай възможно отслабване на властта си.

Източниците пожелаха анонимност поради поверителното естество на обсъжданията, които се водят. Още миналата година "Ню Йорк таймс" съобщи, че на сегашния партиен конгрес Си може да не посочи свои потенциални приемници.

"Си изглежда пренаписва правилата на играта", каза Джоузеф Фюсмит, преподавател в Бостънския университет и изследовател на политиката на китайския елит. "Ако този състав е действителен, то той изглежда потвърждава това."

Кандидатите включват Ли Чжаншу, политически съветник и приближен на Си; Хан Чжън, партиен секретар на Шанхай; Ван Ян, вицепремиер, отговарял за търговските въпроси; Ван Хунин, идеологически съветник, работил и с двама предишни лидери; Чжао Лейцзи, ръководител на Централния организационен комитет (кадровия орган на ККП).

Но Чън Минър, високопоставен функционер, смятан от много хора за потенциален приемник на Си (Си му е бил началник, когато двамата още били функционери на местно равнище), не е в списъка. В него не присъства и Ван Цишан, амбициозният ръководител на антикорупционния отдел на партията и един от най-приближените хора на президента. Говореше се, че Си е обмислял да го запази въпреки достигането му на възрастта от 69 години, на която според сегашните неписани правила се предполага, че трябва да се оттегли.