Синдикати и работодатели на нож заради минималния осигурителен доход за следващата година. Преговорите трябваше да приключат днес, но работодателите отказаха да участват и от социалното министерство удължиха срока до 16 септември. До тогава трябва да се определят минималните осигурителни прагове за работещите в 85 икономически дейности. Заради бойкота на работодателите, до момента има споразумения само в 4 от дейностите.
Минималният осигурителен праг за работещите в туризма се вдига средно с 5,4%. За сервитьорите и готвачите например това означава, че от догодина ще бъдат осигурявани на минимум 480 лева, а не както тази година на 450. За мениджъра на един от най-големите хотели в Бургас по-високият осигурителен праг не е проблем, напротив.
Георги Мицов, мениджър на хотел: По този начин ще имаме шанс да задържим все повече качествени хора на работа, хора, които биха предпочели да работят у дома си, а не на гурбет в чужбина. Няма как да берем плодове, без да дадем социална сигурност на персоналите, които произвеждат тези блага.
За работещите в търговията също е договорено споразумение за минималния осигурителен праг за следващата година. Там ръстът е от 5,02% средно спрямо стойностите тази година. Третото споразумение между синдикати и работодатели е за заетите в производството на готови храни за животни - за различните видове специалисти между 1,6% и 13% ръст на минималния осигурителен праг. Последната постигната до момента договореност е за работещите в производство на хартия и картон - средният ръст тук е 7,3%.
Договарянето на праговете в почти всички останали икономически дейности обаче е под въпрос. Само една работодателска организация ще преговаря със синдикатите - най-новата -"Съюз за стопанска инициатива". Останалите 4 искат минималните прагове да отпаднат изцяло. Аргументите им - този подход увеличава сивия сектор и ограничава заетостта в отделни региони и сектори.
Божидар Данев, изпълнителен председател на Българската стопанска камара:Ние можем да седнем на една маса и винаги да разговаряме, но не да разговаряме по МОД. На практика МОД не е нищо друго освен един ретрограден инструмент, който покрива или подпомага неефективността на българската администрация за събиране на социално осигурителните вноски.
Синдикатите от своя страна са категорични, че договарянето на минималния осигурителен доход защитава правата на работещите, а освен това води и до увеличение на приходите от данъци и осигурителни вноски.
Пламен Димитров, президент на КНСБ: И това е пътят, който за нас е смислен, ако искаме да има ред в отношенията между труда и капитала,и да няма сивота и нелоялна конкуренция. Ползата от договарянето на минималния осигурителен доход е безспорна, тя няма нужда да бъде доказвана на никого, независимо дали някой е решил, че ще бойкотира този процес.
Миналата година договореност се постигна в 45 от икономическите дейности, а останалите 37 дейности бяха административно определени от социалното министерство. Единствената позиция на ведомството до момента е, че очаква конструктивен диалог:
"Минималните осигурителни доходи се договарят между браншовите организации на работодателите и синдикатите. Очаква се преговорите да приключат в средата на септември. Ролята на Министерството на труда и социалната политика е да подпомага този процес, като очакваме да има конструктивен диалог между работодателите и синдикатите."