Корупцията е основният проблем на България, смятат експерти

От ИПИ посочват, че в момента в страната няма специализиран наказателно-правен орган за борба с корупцията. В същото време в редица страни са създадени и работят такива органи. Някои страни избират тези органи да бъдат разположени в самата прокуратура, какъвто е случаят с Испания, Румъния и Австрия. Други предпочитат да изградят такива структури в полицията (Белгия), а трети поставят този разследващ орган като част от съдебната полиция към Министерството на правосъдието (Финландия).
Необходима е реформа в административните органи за противодействие на корупцията, посочват експертите на Института.
Предложеното създаване на единен орган за проверка на почтеността, конфликта на интереси и имуществото на лица, упражняващи държавна власт, е стъпка в правилната посока. Тези дейности са сходни по своята същност и извършването им от един орган, както последният проект на антикорупционен закон предвижда, би направило проверките за почтеност не само по-обхватни, но и по-ефективни. Сериозен проблем на законопроекта, обаче, е планираното сливане на органа за почтеност с органа по отнемане на незаконно придобито имущество, смятат експертите. Новият орган ще установява и налага наказание за конфликт на интереси и след това ще иска от окръжния съд отнемане на имущество на основание собственото си наказателно постановление. Това би могло да се превърне в предпоставка за несправедлива и незаконосъобразна репресия, твърдят от ИПИ.
В същото време, обаче, не бива борбата с корупцията да се води единствено и само в полето на административните мерки. Практиката на редица развити страни показва, че основните инструменти за борба с корупцията са в полето на наказателното правосъдие.
Слабите резултати в борбата с корупцията се дължат най-вече на слабости в прокуратурата, посочват от ИПИ. Като основен проблем на прокуратурата е силната й централизираност, която води до скованост в действията на редовите прокурори и до липса на инициативност.
Реформата в прокуратурата трябва да включва създаване на независим антикорупционен орган в рамките на самата прокуратура. Наблюдава се положителна връзка между добрите практики в множество европейски страни и факта, че тези страни са приложили международните стандарти за антикорупционни органи, пише в анализа.
Отдавна българските административни и наказателни закони следваше да възприемат международната практика разследващите органи да се самосезират след получена достатъчна и надеждна информация, макар и от "анонимен" източник. Източникът условно е "анонимен", тъй като софтуерните системи, чрез които се подават сигналите, изискват или могат да проследят подателя, пишат от ИПИ. Дали органът ще получи качествена информация от анонимен източник или ще си я набави сам и ще се самосезира е без значение. За да се избегнат опасенията за репресии, НПК създава достатъчно гаранции за правото на защита на проверяваните лица. Анонимните сигнали са практика в европейските правосъдни системи и са насърчавани с различни мерки, твърдят експертите и посочват, че на сайта на Специализирана прокуратура за борба с корупцията в Австрия анонимните сигнали не само са позволени, но е създаден и специален интернет портал за подаване на анонимни сигнали.
От друга страна обаче са логични опасенията, че при една като цяло неефективна правораздавателна система, този тип сигнали могат да се окажат повод за произвол на контролните органи. Ето защо според ИПИ анонимните сигнали следва да бъдат въведени в един следващ етап от реформата, когато новоучреденият орган е доказал на обществото, че работи независимо, обективно и прозрачно.