Мисия „Преговарящ“: Кризите, разрешавани с дипломация

Почти винаги нещата не се случват както са планирани - признание на един от най-добрите преговарящи при заложнически кризи. Джандоменико Пико. Служител на ООН, спасил живота на десетки хора. Наричат го „човекът, който без оръжие успява да разоръжи похитителите“.

Преговарял е за много от похитените чужденци в Ливан през 80-е и началото на 90-е години. Никога не е криел, че не понася бюрюкрацията и че при преговори не спазва принципите на безпристрастност. Житейското му убеждение е, че когато става въпрос за живота на невинни хора, не може да остане безпристрастен.

Твърдост, никакви колебания и вътрешна решимост. Такива качества трябва да притежава преговарящият според Сесилия Атиас. Бившата първа дама на Франция, която се включи на финала в преговорите за освобождаването на медиците ни в Либия и изигра решаваща роля.

Сесилия Атиас: Преговорите бяха доста продължителни. Една част от либийското правителство беше против освобождаването на медицинските сестри, при това силно против. Смятам, че аргументите, които използвах, вероятно са ги впечатлили. Мисля, че настървението, с което подходих в Либия, двете ми пътувания и разговорите с полковник Кадафи в крайна сметка изиграха роля за развръзката. Това наистина беше последният шанс за освобождаването на медиците. Те бяха в лошо физическо и психическо състояние. Знаете, че те имаха и потвърдени смъртни присъди. Така че това наистина беше последната възможност за действия.

Час и половина - толкова продължила срещата между журналистката Джулиана Сгрена и Никола Калипари - агентът от италианското разузнаване, който успешно спасяваше заложници. Сгрена беше пленена в Ирак през 2005-та година. Срещу свободата й похителите й поискаха от тогавашния италиански премиер Силвио Берлускони да изтегли италианските военни части от Ирак.

Калипари успя да спаси журналистката, но малко по-късно издъхна в ръцете ѝ. По ирония на съдбата колата им била поразена от „приятелски огън“. От разследването стана ясно, че са стреляли американски военни, които не знаели, че в автомобила пътували италианците.

Вече от 37 години не е президент на Съединените щати, но е неуморим в търсенето на мир. Сядал на масата на преговорите с много лидери и е успявал да склони много от тях към компромиси. Джими Картър - като президент на Съединените щати, критиците му го наричаха „бедствие в Белия дом", а сега го определят като „пенсиониран държавник за подражaние“.

Картър е посредничил в преговорите със Северна Корея, Куба, Иран, Ирак, в кризите между израелци и палестинци. Заради дейността си през 2002-ра година той получава Нобеловата награда за мир. Картър вече е на 93 години, но няма време да размишлява върху този факт. Наскоро той заяви, че е готов за новата си мисия - да седне на масата на преговорите с Ким Чен ун.