Как ще се развиват инженерните и софтуерните специалности в близкото бъдеще, къде се намира България в класацията по дигитална грамотност спрямо другите страни в ЕС, как ще бъдат защитени хората, чиито работни места ще бъдат заети от роботи. По темата Министрите на образованието и на социалната политика и на лидера на КНБС изнесоха лекции в Софийския университет.
Според Красимир Вълчев висшите училища трябва да променят старите си инженерни специалности, за да отговорят на процеса на дигитализация. В същото време обаче едва 2500 дванайсетокласници от над 55 хиляди тази година ще се явят на матура по математика, констатира министър Вълчев.
Красимир Вълчев, министър на образованието и науката: Няма как ние да захраним инженерно-технически специалности, софтуерни специалности, ако нямаме базовите математически умения. И това е един от големите разговори - какво правим с резултатите по математика, там са най-притеснителните резултати.
Според Пламен Димитров пък е необяснимо как в момента 54 % от училищата ни нямат достъп до WiFi.
Пламен Димитров, председател на КНСБ: Българинът е най-зле, под 30% е дигиталната грамотност на населението в България. Още числа мога да кажа, за да мислим - 32% от българите никога не са влизали в Интернет.
В същото време около 40% , предимно млади хора, буквално живеят в интернет, каза Димитров и така дигиталното разделение в обществото ни е огромно. Според социалния министър Бисер Петков държавата вече мисли за последиците от дигитализацията, когато заради роботизацията много хора ще останат без работа.
Бисер Петков, министър на труда и социалната политика: МТСП подготвя проект на закон за предприятията на социалната и солидарна икономика като този закон цели да насърчи социалното предприемачество и да подпомогне лицата от всички уязвими групи.
Министрите се ангажираха да говорят за тези проблеми и в другите ни университети.
Чуй новините
Подкаст
