​Ловът на ПОКЕМОНИ може да бъде и опасен!

Людмил е един от многото фенове, завладени от новата игра. Срещаме се на НДК мястото, на което феновете на играта се събират заедно, за да ловят покемони. Той ни разказва повече за новата мобилна игра и каква е нейната цел.

Людмил: Целта е да се хванат всички покемони. Около 130 са на брой за момента. В последствие може и да бъдат увеличени. Играта е все още в Бета версия. И след като се заловят, играчите започват да се бият, един вид, като за територия.

Играта е определена като разширена реалност. Тя предоставя възможността на играчите да уловят и обучават виртуалните герои. На екрана на телефона върху реалните обекти около човека са разпръснати малките виртуални анимационни чудовища.

Като за всяко ново нещо срещаме поддръжници и критици. Според критиците търсенето на покемоните може и да бъде опасно. В Съединените щати вече има случаи на хора, паднали от високо, както и такива примамени от обирджии през приложението.

Заради нелегализираната версия на играта в много страни стотици телефони бяха заразени с вируси. Друга опасност, за която сигнализират психолозите, е свързана със страха от това да пораснеш. Започва да говори за появата на поколението Питър Пан.

Иван Игов, психолог: Питър Пан, момчето, което никога не иска да порасне. Част от съвременните млади хора и то за съжаление не малка част играят на тези игри, връщат се към детството си, именно с цел да не пораснат. За съжаление поколението Питър Пан има една лоша характеристика и тази характеристика е, че оставяйки винаги дете, ти никога не се вписваш в тази характеристика, ти никога не се вписваш в света на възрастните.

Според поддръжниците положителното на апликацията е в това, че тя стимулира хората да излизат от домовете си, да общуват и да извървяват различни разстояния, за да напредват в играта.

Людмил: Това, че е хубава и че позволява на повечето хора да се движат и да не стоят само вкъщи на затворено да играят, а дори се принуждават да играят на вън и да излизат.

Психолозите смятат, че част от успеха на играта се дължи на факта, че създателите са успели да съчетаят виртуалния с реалния свят. И дори реалният свят се превръща в илюзия.

Иван Игов, психолог: Търсейки съответните там, тези съкровища или покемони, както ги наричат с всичките им там характеристики, ти отново си във виртуалния свят. Реалният просто представлява фон на него. Вероятно същите герои, които през 90-те години са си играли с пластмасовите покемони, сега се връщат към детството си с цел да не пораснат макар, че вече са на 25 - 30 години.

Геймъри критикуват играта за това, че тя не стимулира мисленето, а само двигателна активност. Психолозите са на мнение, че и тази мания ще отмине скоро и ще се появи друга.