Медийно премерване на силите?

Един приятел, който също е работил в Македония, но на дипломатическа работа, прочел текста и ми звънна да ме посъветва, че медийната картина в Скопие не била „чак такава”. Поне не била „така широка”, както съм я описал. Сега, като гледам реакцията на македонските „медии” против подписването на Договора за добросъседство и сътрудничество между София и Скопие, широтата на атаката, ми идва да му звънна и да му кажа: приятелю, виж какво става и отново си помисли дали съм бил прав или не.

Във всеки случай очевидната, не, биеща на очи истина е, че управлявалата в продължение на повече от десет години ВМРО-ДПМНЕ така е ешелонирала своето влияние в медиите, така ги е „осигурила” докато беше на власт, че да може да ги ползва в ситуацията, в която партията отива в опозиция. И разбира се, медийната атака е строго очертана тематично, нищо не се оставя на случайността, има и някакво своеобразно разпределение на ползваната лексика и аргументация в зависимост от това, колко популярен е един сайт или сега излиза на бял свят, да речем. Най-долните, най-примитивните аргументи и тълкувания на фактите, разбира се, по стара практика, са в мрежата на най-неизвестните доскоро медии, за разлика от някои телевизии, които все пак се опитват да дадат някакви равностойни мнения и дори да поканят за дебати личности, известни в Скопие и в Македония със своето запазено българско чувство, и поради това напълно низвергнати досега от медийното влияние. Видях дебати, в които участва сътрудникът на БНТ в Скопие Владимир Перев, журналистът и публицист Виктор Канзуров, и горе- долу - това е. И въпреки достойната им позиция, в края на краищата водещите дебата правеха така, че позицията на опонента им - я някой държавен историк, я някой доскорошен дипломат, съветник в бившето правителство на Груевски, да излезе победител.

А че медийната канонада против подписването на договора е строго контролирана и направлявана от един център, в това не трябва да има никакво съмнение. Просто така е практиката на ВМРО-ДПМНЕ...Още работех в Скопие като кореспондент на БНТ, когато един ден получих „по каналния ред” съобщение от пресцентъра на правителството за среща с медиите – толко и толкова часа, зала еди-коя си. Това беше в първите години на управлението на ВМРО-ДПМНЕ, казах си, е, поне ще се видя с колеги и в уречения час се явих на уреченото място. Чисто професионален интерес. Но когато местните колеги започнаха да се събират, нещо започна да не ми харесва, пък и те не криеха учудването си от моето присъствие. Огледах се и аз, други акредитирани журналисти за медии в чужбина няма, само моя милост. Както и да е, навикнал съм, ще изчакам да видя къде съм попаднал. Много скоро стана ясно, че съм попаднал на поредния „инструктаж”, който правителствените хора правят на местните медии. Този път в ролята на инструктора бе тогавашният министър на външните работи Антонио Милошовски. Темата бе свързана с някаква външнополитическа акция на Скопие в отношенията с Гърция, значи, в ресора на Антонио. Преди да започне да „инструктира”, Милошовски огледа залата, сякаш да се увери, че всички медии са представени, видя ме, малко се учуди на моето присъствие, но не каза нищо. Мисля си, че ако беше друг министър, сигурно щеше да ме помоли да напусна, но с Антонио се познавахме много отдавна, имали сме безкрайни дебати за това как Македония и България да вървят заедно, смятаме, че сме приятели и той просто преглътна, че съм там и че ще чуя „указанията” му. Е, чух ги - строго уточнени - това е основната тематика, това са акцентите, обърнете внимание на това, не пропускайте онова и така нататък. Класика от „едно време”. Въпроси - няма... След срещата моята приятелка Жана П. Божиновска от „Дневник” ме спря и ми вика: Коста, не мога да разбера как ти се намери вътре, това са затворени прояви, само македонските медии сме вътре...Жане, първо, получих официална покана от прес-службата на правителството, второ, и аз си мисля, че ако инструкторът не беше Антонио, а някой друг, сигурно щеше да ме изгони...Ама поне видях на какъв зор сте изложени с този контрол, никак не ви завиждам...

Всъщност, Антонио Милошовски бе в ролята на „инструктора” по изключение защото темата беше външнополитическа, значи, от неговия ресор. Главният и редовен инструктор на подобни срещи се нарича Мартин Протугер, шеф на кабинета на Никола Груевски и дълго време генерален секретар на ВМРО-ДПМНЕ. Той е и медийният цензор, и медийният кадровик, а очевидно и медийният стратег, щом като е предвидил Вариант Б, в който партията отива в опозиция. И сега, когато се появи удобна „патриотична тема”, гледайте какво става- огън и жупел срещу България.

Но аз си мисля, че в края на краищата все пак ще ядем мекици. Не се чудете - в Македония, според традицията, когато се появи новородено дете, близките му черпят с мекици. Та и ние, когато договорът се появи на бял свят като новороден, все ще се намери някой да ни почерпи с мекици, според традицията.