Само по БНТ. Българин е станал свидетел на стрелбата в Батаклан

Иван е само на 21 години. От две години живее и учи в Париж. В нощта на 13 ноември е на метри от зала Батаклан - мястото, където зрителите на концерт, за минути се превръщат в мишени на терористите.

Иван Градинарски, студент в Париж: Бях си вкъщи, с моя съквартирант чухме първите изстрели, когато... На прозорците на отсрещната сграда се появиха хора... бяха светнали всички лампи. От улицата се чуваха изстрели от пистолети. Когато заглъхнаха първоначалните изстрели, се чуха писъците, виковете и стенанията на очевидно ранени хора, които молеха за помощ. Първоначално не осъзнавахме какво се случва. Първата ни реакция беше да се заключим вкъщи и да се опитаме по всякакъв начин да противодействаме, ако някой реши да влезе, тъй като не знаехме какво да очакваме. След известно време престрелката се възобнови, но този път вместо пистолети, вече се чуваха автоматични оръжия. Гледахме да не излизаме на терасата, тъй като не знаехме дали нещо няма да ни се случи. Доста пъти ни тропаха по вратата - не знаехме кой може да е това и в никакъв случай не отворихме. След известно време разбрахме каква е ситуацията в залата, която е на по-малко от два метра от нашия вход - че има заложници. По ирония на съдбата, доста пъти сме имали желание да отидем точно там. Всъщност дори същата вечер имахме намерение да излизаме и несъмнено ако бяхме излезли, не е изключено да бяхме отишли точно там. Беше доста тежка нощ. С продължение на дни сирените на полицията, на пожарната, на бърза помощ - не спираха да се чуват денем и нощем. На следващия ден разбрахме, че 50-60 от избягалите заложници са успели да се скрият в нашата сграда. Видяхме кървави следи навсякъде в сградата, в асансьора, по стълбите, по стените. Отне няколко дни, докато се изчистят.

Месец по-късно, Париж постепенно се връща към нормалния ритъм на живот. Някои от заведенията, които станаха обект на атаките, вече отвориха врати. Групата, на чиито концерт загинаха 89 души в Батаклан, отново се върна във Франция. Следите от насилието обаче остават.

Иван Градинарски, студент в Париж: Но следите от този мрачен ден, няма да бъдат никога изцяло заличени. За такъв голям град като Париж, мисля, че е неизбежно да се върне към начина си на живот. За мен лично мога да кажа, че това събитие и начинът, по който го преживях, със сигурност ме маркира, както и близките ми, които знаеха през какво преминавам. Определено е един от тези момени, които се помнят за винаги.
въпрос: Излизаш ли вечер?
С течение на дните осъзнаваш, че не може вечно да се криеш. Макар и с много голяма доза внимание и предпазливост, трябва да се завърнеш към това, което си правил преди, към това, което си обичал да правиш ни това, което е било част от твоя живот. От една страна разбира се, че се притеснявам и изпитвам известна доза страх, но от друга страна не съм готов да се откажа от начина си на живот.
въпрос: Мина ли ти през ума мисълта да напуснеш Париж? Честно казано, първоначално да. Изпитвах сериозно желание да напусна. В последствие обаче се почувствах още по-привързан към това място и в момента бих казал, че се чувствам добре тук.