Междуфирмените задължнения надвишават два пъти БВП на страната

Астер Хаджиев има средноголяма фирма. Занимава се с внос на стоки за обзавеждане на дома. Един от проблемите, с които компанията му се сблъсква през последните месеци, са увеличаващите се дългове между него и контрагентите му в бранша.

Астер Хаджиев, собственик на фирма: Настина през последните месеци се забелязва тази непрестанна тенденция за просрочия и това просрочие расте понякога месец или два и изключително много затормозява целия бизнес. Не само ние, но и всички съпътстващи бизнеси се затормозяват изключително.

Налага се фирмата да прибягва към нетрадиционни методи за събирането на вземанията си - бартерни сделки и прихващане на дългове.

Проучване на една от големите фирми за събиране на дългове у нас показва, че просрочената междуфирмена задлъжнялост не намалява през последните години. От дружеството са анкетирали представители на 200 компании от различни сектори на икономиката.

Просрочената задлъжнялост е като поречен кръг. 22% от фирмите у нас не могат да се издължават на време, към тях се прибавят и тези, които никога не си плащат. Това намалява печалбите на дружествата в 56% от случаите. 42 на сто от фирмите обаче прибягват към използването на колекторски компании. Резултатът са събрани пари, които отново се връщат като кеш в касите на дружествата.

Камен Колев, зам. председател на Българска стопанска камара: Самата фирмена задлъжнялост действително показва реалното финансово здраве на бизнеса. Ако сумираме всички дългове на всички нефинансови институции на фирмите, ще установим, че общата фирмена задлъжнялост е над два пъти брутния вътрешен продукт на страната. Тоест, ако приемем, че БВП е 90 млрд. лева, два пъти по-голяма е фирмената задлъжнялост.

Според изследването, у нас една четвърт от компаниите се чувстват застрашени от фалит заради просрочена ликвидност. По този показател сме близо до Великобритания и свърхзадлъжнялото правителство на Гърция.

Четири са основните последици от забавените плащания - намалени печалби, недостиг на пари, по-високи разходи за лихви и спад на инвестициите.

- Междуфирмената задлъжнялост тежи на икономиката на страната. По-важно е каква част от тази междуфирмена задлъжнялост е просрочена, тоест фирмата изпълнява договор, доставя стока и услуга, но няма плащане в предварително договорения срок. По наша сметка около 30% от тези междуфирмени задължения са просрочени.

Средният период за забавяне на плащанията в България е 35 дни. Сметките си плащат 74% от компаниите, а останалите имат проблем с фактурите.

Един от основните проблеми, който все още остава пред бизнеса, е разплащането от страна на самата държава като централна и местна власт.

- Особено обществените поръчки, когато се забавят, ние фирмите подизпълнители също страдаме, защото когато те са дали обществена поръчка на някоя голяма фирма, тя ползва подизпълнители, те ползват други подизпълнители и така по веригата се трупа.

- Държавата в лицето на правителството и общините също се явява некоректен платец. Ако проследите размера на дълговете на правителството, те се запазват през последните година на около 280 млрд. лева.

Според бизнес организацията има три мерки, които могат да подпомогнат междуфирмените плащания. Първо, фирмите трябва да проучват много внимателно своите партньори преди да работят с тях, второ трябва да се развие пазар на дългове, така че фирмите да могат да продадат задълженията си и трето - споровете да се решават предимно арбитражно без участието на съда.