Минимална заплата, минимален ефект

Комбинацията от думите увеличение и заплата обикновено звучи като повод за радост. Когато говорим за минималното трудово възнаграждение обаче, ситуацията далеч не е толкова проста. Понастоящем за него работят близо 63 хиляди души в България. Един от тях е Анна Новакова - оперативен счетоводител в Благоевград. Нейните 420 лева стигат единствено за жизненоважни нужди.

Анна Новакова - оперативен счетоводител: "Да си купиш храната, основните храни. Не можеш да си позволиш някакви развлечения - почивка или театър."

Подобно на много други в нейното положение, Анна приема увеличението от Нова година със смесени емоции.

Анна Новакова - оперативен счетоводител: "Ами, с радост, макар че имам един такъв мироглед аз, не знам дали съм права - като се увеличи минималната заплата, по веригата се увеличават всички стоки и тия 40 лева се стопяват в крайна сметка. Но все пак е помощ."

Тази помощ за някои обаче може да навреди сериозно на други. Дебатът не само за праговете, а изобщо за съществуването на минимална работна заплата, тече от години. А един от основните аргументи против нея е, че всъщност ограничава възможностите за онези, чиито стандарт на живот би трябвало да подобри.

Калоян Стайков - Институт за пазарна икономика: "Проблемите, които административното увеличение на заплатата създава, е, че изолира същите тези хора, които имат проблем с доходите, от пазара на труда. Говорим за нискоквалифицирани работници. В момента, в който се увеличи цената на техния труд, съответно намирането на работа става още по-трудно. А по-лошото е, че дори може да доведе до освобождаване на хора, които работят на тази заплата, просто защото фирмите няма да могат да свържат двата края, няма да им излязат сметките."

Тези притеснения донякъде са породени от факта, че през последните години долният праг на трудовите възнаграждения в България изкуствено се вдига с много по-бързи темпове, отколкото расте производителността на труда. По този начин фирмените управители като Георги Ангелов са принудени да компенсират завишените си разходи, а това наранява бизнеса им.

Георги Ангелов - управител на фирма за производство и търговия с работно облекло във Варна: "Когато работодателите според мен имат възможност да увеличат заплатите на служителите си, те няма да чакат някой да им увеличи минималната работна заплата, а сами ще го направят."

Стъпка към решаването на тези проблеми е изработването на механизъм за формиране на минималната заплата. За него обаче е нужен консенсус между работодателските и синдикалните организации. Такъв все още няма.

Пламен Димитров - президент на КНСБ: "Не виждам никаква причина да ограничаваме ръста на минималната заплата. Обратно - чрез нея да избутаме доходите нагоре и, дай Боже, да намерим формула, така че и другите минимални доходи да бъдат гарантирани - дали ще бъдат осигурителни, дали ще бъдат работни заплати, предстои да видим по-нататък."

Димитър Бранков - зам.-председател на Българската стопанска камара: "Когато стеснявате съотношението между минималната и средната (заплати), вие влияете и върху мотивацията. По този начин вие фактически демотивирате хората да се квалифицират и да влияят върху собствената си трудова кариера."

Сред най-засегнатите от този негативен ефект е област Видин, където минималната заплата е над 60% от средната. А дори там предстоящото увеличение, изглежда, няма да подобри съществено местния житейски стандарт.

"Нали знаете какво са 40 лева в днешно време?!"

"Това е някаква много минимална сума и с нея какво може да направи човек? Почти нищо."

"За лекарства - да мога да си позволя по-оригинални лекарства, а не заменките, по-евтините."

Докато управляващите продължават да обсъждат мерки за намаляване на бедността, най-нуждаещите се от помощ търсят начини да се справят в трудни условия.