В навечерието на празника на Българската армия ви срещаме с един военен, който след пенсионирането си се е заел с коренно различно занимание - какво е то - вижте в репортажа на Милена Кирова...
Кирил Ангелски - село Шемшево: Баща ми искаше да бъда даскал, майка ми искаше да стана офицер. Най-много ме караше затова, че ще ме харесват жените и затова, че ще се пенсионирам млад.
Кирил Ангелски отдава 30 години от живота си на въоръжените сили на България.
Кирил Ангелски - село Шемшево: Величието на Българската армия се корени в смелостта на българина. Имам спомени, в които ако аз имах 5 лева, моят приятел имаше половината от тях.
През 2002 и 2003-та Кирил Ангелски бил част от мисията ни в Босна и Херцеговина.
Кирил Ангелски - село Шемшево: Мисията е отговорност. Аз мога да се гордея с това, че закарах 36 човека зад гърба си и ги върнах живи и здрави без драскотина.
И от военната дисциплина към творческия порив. След пенсионирането си преди 15 години Кирил се заема с важна задача: да поддържа великотърновското село Шемшево живо. Отскоро е председател и на читалището. Имат си певчески, танцови състави, дори театрална трупа.
Кирил Ангелски - село Шемшево: Колективът се сплотява с отстъпки от двете страни. Не може само единия да налага своята воля. Това беше характерно за казармата. В началото ми беше трудно малко докато се аклиматизирам, но вече свикнах. ...Работим, гледаме в една точка, затова имаме и добри резултати.