Радост и гордост в Тайланд след приключване на спасителната операция. Невъзможната акция стана възможна. Сега скритите подробности изплуват една след друга и всяка разказва истории, достойни за големия екран.
Ето как са го направили. Отговор на въпроса, който милиони хора по света си задаваха дни наред. Екипи от водолази и лекари буквално са изнасяли на носилка изтощените деца от пещерата. През наводнените участъци и през тесните, хлъзгави тунели.
А за подсигуряването на маршрута, отводняването и разполагането на бутилките с въздух непрестанни усилия полагаха десетки други... Наричат ги герои - и с право.
Прают Чан-Оча, премиер на Тайланд: От името на тайландското правителство искам отново искрено да благодаря за решимостта и саможертвата на всички , които участваха в спасителната операция, тайландци и чужденци. Получихме също и морална подкрепа от приятелски държави, което доведе мисията до успешен край.
Шансът също изигра своята роля. Шанс, че едно от децата е знаело английски и е насочвало англоговорящия екип, който пръв ги откри. Шанс, че треньорът е израснал в будистки манастир, знаел е как да успокои момчетата, да ги предпази от ужаса на мрака, да разпредели храната им и сам да се откаже от своята.
Шанс валежите в дъждовния период да секнат, поне за кратко. Късметът възнагради усилията за добрата кауза. За нея един тайландски водолаз остави живота си. А един австралийски лекар завърши мисията и едва тогава си позволи да тъгува за починалия си баща.
Следва епилог. В който децата ще останат още седмица в болница, за да се възстановят и да наваксат изгубените килограми. Три от тях, както и треньорът им, се надяват да получат тайландско гражданство, защото са герои без родина от гранична територия с Мианма. Това е друг проблем, за който случаят с пещерата напомни на света.