Мълчанието на дипломатите

Но това тотално мълчание си има и своята полезна страна. То означава, че и този път няма съществен напредък в разговорите и че двете страни остават на своите позиции. Е, в крайно лаконичното съобщение на нашето външно министерство се посочва, че е станала размяна на позиции и предложения за текста на бъдещия двустранен документ, и че тази размяна е преминала в конструктивна атмосфера. Достатъчно обтекаеми и изхабени от употреба дипломатически шаблони, с които трябва да се скрие същността на разговорите.

Добре, решили сте да криете, давайте. Но пък аз имам някои въпроси около това, които съм длъжен да задам.

Първият от тях е защо точно сега, в този момент се стигна до заседанието на работните групи. И този въпрос е адресиран по-скоро към българската страна. В момента, от 15 януари в Македония управлява временно, наречено от македонците, техническо правителство, начело с временния премиер Емил Димитриев. Неговата основна задача е да подготви следващите предсрочни парламентарни избори в страната. Е, вярно, в духа на политическите абсурди, с които е пълна Македония, съставът на техническия кабинет е абсолютно същият, както беше при бившия вече премиер Никола Груевски.С едно изключение- премиерът е друг. Много лесно критиците на двустранния българо- македонски договор, които не са малко, могат да зададат въпроса- този временен кабинет, в състава на който е и министърът на външните работи Никола Поповски, има ли мандат да води преговори, макар и на работно ниво, за такъв важен междудържавен документ, който може да изясни българската позиция по отношение кандидатурата на Македония за европейско членство?

По-нататък. Македония се намира в остра предизборна ситуация. Дали изборите ще бъдат на предварително договорената дата- 24 април, или ще бъдат отложени за по-късно, няма значение. Страната се тресе от политическа, икономическа, обществена и морална криза и затова изборът, който македонските гласоподаватели ще направят е от изключително важно значение. Ситуацията, както се казва, е на кантар. В този момент за всяка дипломация е от особено съществено значение да се въздържа от това да дава сигнали, че взима една или друга страна в предизборния дебат в Македония. Особено от страна на съседите, и особено от страна на България. Познавам изборните цикли в нашата съседка от началото на нейната независимост през 1991 година. Във всеки изборен цикъл през всичките тези години България- по един или друг начин, искала или не, е имала своето място в този дебат. На Груевски, който не се е отказал от поредна изборна победа и който отново се вижда премиер на Македония, му трябва какъвто и да е сигнал от страна на София, който да подскаже, че е политически играч, с когото България може да си взаимодейства. И ето, след дълга и предълга пауза, в която не се случваше нищо съществено на българо- македонския фронт, хоп, нашите експерти отиват в Скопие и умуват за Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Трябвало било да отидем, казват от нашето Външно. За какво? Да ударите едно рамо на компрометирания вече напълно Груевски пред международната общност? И да му дадете аргумент да каже на всички онези гласоподаватели със симпатии и с паспорти от България, че доскорошният премиер не е толкова лош в третирането си на хората с българско самосъзнание. Ами, ето, разговарят за Договора...Значи, става нещо в отношенията с България.

Има и една друга логика, която, ако е минала през ума на нашите дипломати, е много лош знак. А тя е с това заседание в този момент в Скопие да компенсират гафа на премиера Борисов от миналата година, когато прие лидера на опозицията в Македония Зоран Заев, за когото, както стана ясно после, никой в София не пое отговорност, че му е отправил покана. А сега даваме рамо на неговия основен съперник Никола Груевски, който, впрочем, е партньор на Борисов в Европейската народна партия, където и ГЕРБ, и ВМРО- ДПМНЕ на Груевски членуват.

Да бъдем наясно. Не съм противник на подобен двустранен Договор с Македония, стига в него да бъдат защитени основните национални интереси на страната ни. Но защо толкова време не правехте нищо по него, а тъкмо сега се засилихте.

Все пак, да не пропуснем един друг факт в контекст на отношенията между България и Македония. Парламентарната комисия по външна политика изслуша няколко бъдещи македонски посланици, в това число и Мариян Гьорчев, бъдещият македонски посланик в София. Той идва да смени Благоя Ханджийски, един умен мъж, държан настрана от Скопие като амбасадор девет години в Атина и седем- в София. Познавам Мариян Гьорчев лично, знам политическа му и партийна биография, неговото професионално израстване, успешните и неуспешни битки, които е водел, приятелствата, които е запазил и тези, които безвъзвратно вече са разрушени. Познавам и част от близките му приятели в България. Но и към него, както и към всички посланици на Македония в София съм имал и имам един критерий- какво ще му бъде отношението към сепаратистките македонистки организации в България, като ОМО ”Илинден”,например?

Имам някои предварителни съмнения и подозрения.

Авторът е дългогодишен кореспондент на български медии в Македония. Публикуваният материал изразява лично мнение.