В литературен клуб "Перото" отбелязаха 27 години демокрация у нас под звуците на класическа музика и с поезията на Константин Павлов. Самият поет е символ на съпротивата в литературните среди срещу диктатурата и цензурата по време на социалистическия режим в България.
Константин Павлов споделя съдбата на много българи, които са против задържалата се повече от 4 десетилетия комунистическа система у нас.
Румен Леонидов, писател
"Той беше един от жертвите на тоталитарното общество и по-специално на т.нар. литературни милиционери, които го преследваха дълго време. Обявиха го за враг на народа, дори един известен детски поет и белетрист го видял на площад Славейков и му казал добре, че има западни радиостанции, иначе щяхме да те ликвидираме досега."
Талантът преживява като сценарист в киното, защото не печатат стиховете му и не поставят драматургията му в театрите. Повече внимание получава от западни медии след падането на режима у нас."
Румяна Таслакова, журналист в "Дойче веле"
"Благодарение на него аз организирах едно предаване по Дойче веле, което се наричаше миниатюри и Константин Павлов избираше стиховете."
Поезията Павлов макар и вече издадена, както и драматургията му, все още остават популярни главно за любители и познавачи, заради абстрактния изказ и езоповкия език, с който поетът трябваше да заобикаля комунистическата цензура.