Начало
назад
На Атанасовден празнуват и ковачите и ножарите
Отбелязваме Атанасовден. Днес, както и на Антоновден, празнуват ковачите и ножарите. Двамата са смятани за братя и са представени като ковачи. Все по-малко са хората у нас, които наследяват този занаят. Петър Иванов от монтанското село Дъбова махала казва, че е единственият в Северозапада. Според него, за да не изчезнат, ковачеството, както и останалите традиционни занаяти, трябва да се изучават в извънкласни форми в училище.
За Петър Иванов занаятът е потомствен.
Петър Иванов, ковач: Доста малък бях, когато съм влязъл в ковачницата. Дядо ми е ковач, неговият баща е ковач и така.
Най-важното за усвояването му е желанието, но не е достатъчно.
Петър Иванов: Винаги има детайли, които да ти идват отвътре и да си закърмен с това нещо.
Ковашкият занаят може също да е и изкуство.
Петър Иванов: Арта е непредсказуемото, на арт изпълнението. Там са повечето раздвижени нещата.
Според Петър Иванов, естественият материал внася повече уют в дома.
Петър Иванов: Дървото и желязото, те винаги са били, в един дом винаги това е на първо място.
Няма притеснения за изработката на предметите и орнаментите, но в житейски ситуации му се е случвало да е между чука и наковалнята.
Петър Иванов: Винаги има такива моменти, примерно пазиш се да не закъсняваш с поръчките, това най-вече.
Казва, че за да се запази занаятът, с него трябва да се започне още от училище.
Петър Иванов: Би трябвало в училищата да има кръжоци и тия деца да се насърчават..... кой каквото иска.
Поръчките при Петър са за година напред, но така и не намерил време да се захване със своята. Все отлага.
Още У нас
