Наследници ли сме на траките?

Наследници ли сме на траките? Отговорът на този въпрос търсят учените от Българската академия на науките. За целта за първи път експертите изследват генетичния материал на намерени в некрополите кости. Изучава се и развитието на етноса.

Екипът на Българската академия на науките разполага с кости от 12 души, които са обитавали тракийските земи. Останките са намерени в некрополи в Свещари, Караново и Твърдица.

"Изненадващо добре са запазени за тази възраст. Кости на 3000 години от Новата ера или на 5 хиляди години от сега. Детски кости са, намерени в село Дядово, Ямболско", обясни Йордана Тодорова - главен асистент в Институт по молекулярна биология.

"Генетичният материал, който се вади от тези древни кости е много разграден. От кокалче до кокалче се тестват различни методи, за да можем да извлечем ДНК, защото това е много трудно и далеч не от всяка кост може да изолираме ДНК", допълни доц. д-р Ива Угринова - директор Институт по молекулярна биология.

Костите, които екипът изследва в лабораториите, са от Късната бронзова и Ранната желязна епоха.

"Като амбициите ни са след това да проследим какво се случва този генофонд при настъпващите миграционни процеси по нашите земи и ако можем - да го проследим до наши дни", каза доц. д-р Ива Угринова - директор Институт по молекулярна биология.

Обект на изследване от учените са и артефакти от различни епохи. Сред тях има предмети от времето на Първата българска държава, на Древна Гърция и дори от периода преди построяването на египетските пирамиди.

"Траките имат изключително интересни технологии, които за съжаление са забравени. Съвременните достижения на науката дава възможност за възстановяване на тези технологии", каза проф. Валерия Фол - ръководител на Института за научни изследвания в областта на организацията, управлението и защитата на културно-историческото наследство.

Сред въпросите, на които учените търсят отговор е: Кои животни са опитомени от траките на наша територия?

В родопско село, името на което учените пазят в тайна, са намерени живи наследници на древен овчарски род, които умеят да водят разговор с домашни животни на звукоподражателен език.

"Колегите документираха, оказа се, че той говори по различен начин с овцете и козите. Всичките тези записи, описания на обреди, оказа се, че има особени обреди са документирани и предстоят анализи", разказа проф. Валерия Фол.

Особено внимание учените обръщат на културната идентичност и причините за миграцията на етноса. А отговорът на въпроса "Наследници ли сме на траките?" може да бъде даден най-рано в края на година, когато ще са готови изследванията на микробиолозите.