3500 излишни болнични легла според Националната здравна карта

Здравната карта съдържа информация за броя на лечебните заведения, болничните легла и специалистите във всяка област на страната. На нейна база Здравната каса ще може да сключва договори с лечебните заведения. Ако в даден регион няма нужда от конкретна болница, Фондът ще има право да отказва финансиране.

Здравната каса вече няма да е задължена да финансира всички болници, които искат партньорство, както досега, пише "Капитал".

НЗОК ще филтрира с кой да работи според необходимостта от брой лечебни заведения, болнични легла и кабинети, от които има нужда населението на всеки регион.

Лекари смятат, че новите разпоредби могат да доведат до закриване на легла.

В България в момента има 38 000 легла за активно лечение, т.е. около 7 на 100 000 души, докато европейският стандарт е 4 на 100 000 души. Общо в страната 3 500 легла ще бъдат преобразувани от активни в такива за продължително лечение.

От Националната пациентска организация обявиха, че няма да има закриване на легла - просто тези, които се оказват излишни в дадена специалност, могат бъдат преструктурирани в такива, от които има нужда.

Закриването на легла за активно лечение могат да се превърнат в такива за долекуване, смята пък здравният министър Петър Москов.

Националната здравна карта посочва броя на лекарите и леглата, с които здравната каса задължително да сключи договор.

Съкращения има в леглата за активно лечение – хирургия, ортопедия, реанимация, акушерство и гинекология и др., и то в най-големите области. Най-драстично е свиването в столицата – общо с 1089, ако картата бъде приета в този й вид.

В същото време тя предвижда да бъдат открити множество легла в градове, в които по традиция няма лекари.

Целта на документа е да осигури равномерно покритие с лекари, болници и лаборатории цялата страна и здравните услуги да се поберат в бюджета на здравната каса.

Така ако няма легла в големи градове това ще подтикне лекари да потърсят работа, в по-малките.

Проектът на новата здравна карта е подготвен от комисия, която се оглавява от министъра и в която участват представители на здравната каса, министерството, съсловните организации и пациенти.

Комисиите на местно и на национално ниво се доминират от държавата, като в същото време тя е най-големият собственик на болници.

След като картата бъде одобрена, тя ще определя дали здравната каса ще сключи или не договор със съответната болница или лекар.

Ако специалистите са повече, ще се избира между тях по качество и удовлетвореност на пациентите.

Онези, които не успеят да сключат договор, ще трябва да работят на частния пазар или да обмислят сливане с друга клиника или практика.

По-малко легла в столицата

Най-засегната от съкращения на легла, предназначени за активно лекувани пациенти, е столицата.

Картата предвижда този тип легла да бъде намален с 1089 бройки. Проектът предвижда най-драстично съкращение на ортопедиите и травматологиите – с общо 213 легла.

Следват хирургичните легла, които трябва да намалеят със 153, със 141 по-малко ще са леглата в гастроентерологиите.

Националната комисия е преценила, че в столицата има прекалено много легла за реанимация и те трябва да бъдат орязани с 83, като голямо намаление има и в клиниките по очни болести, акушерство и гинекология и кардиология.

Намаление на легла и в Пловдив

Следващото много голямо намаление на легла е в Пловдив, където здравната каса няма да плаща за 690 легла за активно лечение.

Във Варна леглата за операции и активно болнично лечение са със 100 по-малко от нуждите и там няма да се налагат големи съкращения.

В Бургас също ще трябва да се открият осем нови легла, но ще има съкращения на хирургични, ортопедични и педиатрични клиники.

Областта, в която също ще има много съкратени легла, е Пазарджик. Там трябва да има с 505 легла по-малко спрямо населението. Следват Сливен, Враца и Монтана – съответно с по 179, 168 и 173 легла в излишък. По-малко от сегашните бройки трябва да има в Търговище, Габрово, Плевен и Велико Търново. В Шумен пък трябва да се открият още 107 легла. На Хасково се полага едно ново легло, но картата предвижда драстично съкращаване на местата за белодробно болни, хирургия и нервни болести. В Кюстендил ще трябва да отпаднат 148 легла. На следващо място е Смолян, където на съкращаване подлежат 139 легла.