Какво е да работиш между 60 и 80 часа седмично за 300 лева и в страх от работодателя всеки ден? Това разказаха пред "По света и у нас" служители от няколко шивашки фирми. За експлоатацията в шивашката промишленост ви разказахме вчера в новините. Днес продължаваме темата - за един сектор, по-ниско платен дори от Китай.
This is a modal window.
Най-ниската работна ръка в Европейския съюз е българската. Според доклад на международна неправителствена организация, заплащането в шивашката промишленост у нас е по-ниско от това в Китай. Затова и българите, които работят в този сектор често биват наричани "лицата на модерното робство".
"Работната сила в България е една от най-евтините в Европа, което я прави конкурентноспособна."
бивш работник в шивашки цех: За 10 дни ми беше изчислила по 24 лв. и някакви стотинки, без договор, при което, ако съм на договор , отивам на 20 лв. Това, говорим за 12 часов работен ден.
Работниците в индустрията получават заплати между 260-680 лв. 86% от тях са жени.
БНТ: Колко пари взехте за този месец? - Около 270 лв. И то ходих може би два пъти или три пъти да ми ги дадат.
Националната линия на бедността за 2017 година е 314 лв. на месец.
Лариса Тодорова, държавен експерт в МТСП: При пълно работно време, в никакъв случай не може да бъде под минималната работна заплата установена за страната.
В изследване на международна неправителствена организация на индустрията в България, една от най-високите записани заплати в шивашката промишленост е била 620 лв за 108 работни часа седмично ... или 18 часа на ден, 6 дни в седмицата.
Росица Маринова, председател на Федерация "Лека промишленост", КТ "Подкрепа": Изграждането на предприятия в тези райони, където има висока безработица и хората са примирени и принудени да работят дори при тези лоши условия на труд.
Заради високата безработица много от работодателите злоупотребяват със страховете на хората.
бивш работник в шивашки цех: Стоиш прав, много не можеш да мърдаш, не ти дават да говориш, дори с колежките да обменяш някаква информация, примерно да попиташ нещо, ако не знаеш.
БНТ: Защо не ви даваха да си говорите?
- Защото все едно не работим. Поне така казваше тя.
бивш работник в шивашки цех: Докато трябваше да се изпрати поръчката, шефката стоеше там и постоянно наблюдаваше - кой какво прави, кой как работи.
Заради страха сигнали рядко се подават.
бивш работник в шивашки цех: Някаква жена се беше скрила в тоалетната, когато беше дошла инспекцията. БНТ: Инспекцията по труда.- Да.. и се беше скрила в тоалетната. Защото нали трябва да си кажеш името все пак.
Росица Маринова, председател на Федерация "Лека промишленост", КТ "Подкрепа": Подаваме сигнал за полагане на извънреден труд в събота, пристигат контролните органи, работниците биват вкарани в една съблекалня и заключени, и тези , които искат да бъде установено , да бъде наказано това деяние, няма кой да го докаже.
Често работодателите заплашват работниците с уволнение или санкции.
БНТ: Тя като работодател как се отнасяше с работниците си?
- Все едно заплашително. Ако не се свърши това, може да му отреже от парите, от надницата.
БНТ: Да ги уволни?
- Да, да ги уволни също.
Иван Панчелиев, крояч: Работещият беден е човек, който ляга с проблеми, става с проблеми и не намира техните решения. Това е един омагьосан кръг. От който излизане няма.
Мислим си че робството вече не съществува или ако съществува е в някоя далечна страна. Но по данни от т. нар. Индекс на глобалното робство, изготвян всяка година от неправителствената организация Walk Free, България е на пето място в Европа по % хора, живеещи в условия на съвременно робство.