Как се стига до нобелова награда - проф. Амано пред БНТ

Сините му диоди вече са навсякъде. Накъдето и да се обърнеш. И ще превзема все повече бита ни. Видимо променя и нашата работа.

Мария Чернева - Както виждате осветлението ни е ЛЕД. През използвахме големи лампи, а сега само това. Но вероятно за вас има по-вълнуващи приложения?
Проф. Хироши Амано - нобелов лауреат, университета Нагоя: Главното приложение е в осветлението. Някои анализатори смятат, че до 2020 около три четвърти от общото осветление ще бъде заменено с ЛЕД системи, което ще намали енергийното потребление със 7%. Това означава по-малко въглеродни емиси.
Мария Чернева: Значи можем да каже - синя светлина за зелена земя?
Проф. Хироши Амано: О, да да

Той успява там, където стотици други са се провалили и са се отказали. Сметнали, че е невъзможно да се направи перфектен кристал от галиев нитрид, още по-невъзможно пък било да се модифицира с различна проводимост. Младият учен проявява неимоверно упорство и заедно колегите си успява.

Проф. Хироши Амано - Моят ръководител професор Акасаки настояваше да продължим. Истината е, че ние опитвахме различни материали не само галиев нитрид, но цинков селенид и силициев карбид. Но решихме, че галиевият нитрид е най-добрият материал. Цинковият селенид, например е твърде чуплив, крехък и това не е добре за практическото му използване.
Мария Чернева : Това го знаят и другите, но са се отказали. Но не и вие.
Проф. Хироши Амано - И една от причините е, че аз не съм специалист по материалите. Аз се интересувам от електронно инженерство и компютри. А по онова време дисплеят беше с кинескоп. И много исках да направим диода, за да променя дисплея. Ако бях специалист по материалознание, сигурно щях да се откажа.

Хрумва им да използват буферен нанослой за да им се получи кристалът, използват магнезий, за да променят проводимостта му.

Проф. Хироши Амано - 4 години упорствах с кристала само защото мечтаех да променя дисплея на компютъра. С П-варианта също ми отне 4 години - имах някакви идеи и исках да ги пробвам. Но тогава никой не вярваше, че е възможно да се направи П-тип заради една теория, че квантовите дупки в кристала ще се компенсират от примесите. Но аз не исках да приематова. Друга група в института направи индиево-галиевия кристал, който също се приемаше за невъзможен, защото се смяташе, че тези два елемента не могат да се смесят. Те са като водата и олиото. И затова много хора се отказаха. Но да отхвърлиш общоприетите схващания - това само младите учени го могат.

И така след 30 години усилена работа на стотици институти в търсене на синия диод, славата печелят най-непослушните.

Мария чернева - Не разбирам - сини диоди - ама светят в бяло. Ще ни обясните ли?
Проф. Хироши Амано - Това е син диод покрит с жълт луминофор. Хората смятат, че бялата светлина е съставена от три основни компонента - зелено, червено и синьо. Но не и тук. Тук получаваме бяла светлина от синьо и жълто.
Мария Чернева Над какво работите в момента?
Проф. Хироши Амано - Направихме сини и дълбоко ултравиолетови диоди за пречистване на водата, а сега сме се фокусирали върху захранващите устройства. Слънчевите панели, например, подават постоянен ток, но ние използвате променлив. За да се преобразува, сега се използват силиций базирани диоди. При тях обаче загубите са 5 процента. Смятаме, че можем да редуцираме загубите от 5 до 0,05 процента.

Устремени към целта, без да ограничават мисълта си, сигурно ще успеят. Доказали са, че го могат.