Начало
назад
Нови методи помагат на археолозите от античния град Кабиле край Ямбол
Нови изследвания със съвременни методи помагат на археолозите в Археологическия резерват „Тракийски и античен град Кабиле” край Ямбол да открият ценни обекти. За втора година община Ямбол отпуска от бюджета си 20 000 лв. за извършване на разкопки в резервата. Досега изследванията в него се извършваха само от студентите по археология на Софийския университет и с финансиране от Министерство на културата, което тази година отпусна само 8000 лв. за разкопки.
Тази година ямболските археолози решиха да използват съвременни методи, за да открият най-точното място за разкопки и проведоха изследванията в два етапа.
Стефан Бакърджиев, директор на Исторически музей - Ямбол: Първият етап беше едно геофизично проучване на една значителна територия на археологическия обект, направено по няколко съвременни метода с използване на магнитометри, на резистометри, всъщност и на георадар.
Изследванията показали неочаквано добри резултати.
Стефан Бакърджиев: Успяхме чрез тези интердисциплинарни методи да установим наличието на цял един късноантичен квартал, вероятно създаден след 298 г., т. е. след управлението на император Диоклециан, когато Кабиле придобива отново статута на град, с размери около 26 дка със собствени крепостни стени и едни големи представителни сгради... от порядъка на 30 на 40 метра, улици.
В момента в резервата се извършват разкопки, които дават резултати.
Стефан Бакърджиев: На този етап сме засекли една сграда, изградена от ломени камъни на хоросан, която може да бъде датирани в края на трети, началото на четвърти век. Засега сме хванали част от зида по протежение на около 7 метра ще се окаже, че при обявяването му отново за град Кабиле има площ около 60 дка, което го поставя сред значителните градове в този период.
Кабиле е съществувал като тракийски и античен град в продължение на 1000 години. В резервата се извършват редовни археологически проучвания от 44 г., но досега от античния град са проучени едва 15 %, а натрупаните културни пластове са с дебелина около 5 метра. Затова археолозите в Ямбол приветстват всяко финансиране, за да се открие историческата стойност на резервата.
