Изложба, посветена на лозята, виното и веселието подредиха за днешния празник в Регионалния етнографски музей в Пловдив. В нашия народен календар почитането на Св. Трифон Зарезан наследява древните Дионисиеви тържества. В 12-те богато илюстрирани табла посетителите на музея ще открият легенди за произхода и култа към най-голямото божество за траките.
Изложбата е като ода за виното – единственото питие, което си има бог в Античността и светец в християнската епоха.
Грозделина Георгиева, уредник в Етнографския музей в Пловдив: „Както е казал Омир: „Траките пиели за смелост, преди да влязат в сражение.“ Още Херодот отбелязва лекуване с вино, като само сменя дозировката и часа на прием на хубавата напитка.“
По разкази на Хайтов най-голямата опашка в Асеновград била пред кабинета на лекаря, който лекувал с прочутия мавруд.
Грозделина Георгиева, уредник в Етнографския музей в Пловдив: „Било за болка за корем, за глава, за разтуптяно сърце.“
Учудващо първите вина преди хилядолетия са били изключително актуалните днес – розета и оранжеви. Сред все по-модерните са зелените и снежните вина.
Димитър Кючуков, управител на винарска изба в Брестовица: „Нарича се зелено, въпреки че е червено, защото самото грозде се обира, когато не е съзряло. Класическата технология на снежно вино е да се остави гроздето на лозето, за да го навали снегът. От студа то стафидира. Тези стафиди се събират, минават се на преса и се ферментират.“
Вкусът на снежното вино наподобява вермута. Каквито и да са разновидностите в напитката, едно и сигурно - в народните ни обичаи нищо не се прави без вино и хляб.