В село Бежаново откриха кенотаф на войник, загинал през 1916 година в Румъния. Кенотафът е вид символичен гроб, който не съдържа тленните останки на покойника и се среща много рядко в България според специалисти от Регионалния исторически музей в Добрич. Областният регистър „Военни паметници“ беше обновен по повод 100-годишнината от първата световна война и в него до момента са вписани 101 паметника.
Васил Христов Василев, по прякор Ловчалията, се е сражавал на добруджанския фронт по време на Първата световна война. Той е убит на 30 декември 1916 г. и погребан при тулчанското село Лункавица, в Румъния. Впоследствие в родното му генералтошевско село Бежаново е положен кръст над празна могила, в местното гробище, най-вероятно от негови родственици. Дълги години гробът е тънал в забвение. На част от писмен документ за съществуването му се натъква Маргарита Великова – началник на отдел „Култура” в община Генерал Тошево.
Георги Георгиев – зам.-кмет на община Ген. Тошево
“Забележете – не е паметник, не е бюст, а е знак”
Така
започва издирването на надгробието.
Кметският наместник на Бежаново се
допитва до най-възрастните хора в селото,
които имат бегли спомени от разказите
на предците си.
Матей Матеев
“Чувал съм от баща ми и от баба ми, дядо ми беше починал, че тези хора през Първата световна война са починали, загинали.”
Жела Попова
“Разказвали ни са нашите родители, но ние вече станахме на възраст и взехме да забравяме.”
Все
пак става ясно, че ако съществува,
кенотафът би следвало да е в старата,
румънска част на гробищата.
Симеон Симеонов, кметски наместник на село Бежаново
“Историята започна с три имена, търсим лицето Васил Христов Василев и една дата рождена и дата, на която е загинал“
След
1940 г. румънските гробища запустяват.
Необходими са 4 дни на кмета и помощниците
му да разчистят дървета и храсти, за да
открият паметния знак. Преди броени дни
той вече е документиран от специалисти
на добричкия музей и предстои да бъде
включен в регистъра на военните паметници.