Откриха край Пазарджик най-старото злато в Европа

То е едно съвсем мъничко златно мънисто. Но стига, за да влезе в историята и да предизвика вниманието на учените не само в България.

М. Ч. - Къде го намерихте?
Камен Бояджиев, археолог: Намери се го в този район, близо до стеничката на това съоръжение, в рамките на едно иначе невзрачно жилище.
Явор Бояджиев, ръководител на археологическите разкопки: Хоризонтът, в който е намерен, се отнася може би към средния халколит.
М. Ч. - По-ранно от варненското?
Явор Бояджиев: С абсолютна сигурност по-ранно от варненския некропол.
М. Ч. - Колко по-рано?
Явор Бояджиев - Поне 200-300 години. Варненският некропол изцяло е късният халколит.

Не е съвсем ясно кои са те. Но археолозите са възстановили доста от техния живот и умения. История, която пази от хилядолетия могилата Юнаците край Пазарджик.

Това са единствените разкопки, в които се ходи бос и се работи с прахосмукачка и пръскалка.

Дошли са от Мала Азия, избрали за свой дом място между три планини и две реки. От къщите им - дървени пръти измазани с глина, не е останало много. Но знаците за висока организация и дори наченки на специализирано производство са ясни. Като това помещение, в което има не един, а 7 хромелни камъка за мелене на жито.

М. Ч. - Значи са мелели срещу някакво заплащане?

Явор Бояджиев: Ами или срещу заплащане или срещу размяна. Точно в момента откриваме нещо, което предполагам, че ще се окаже каменна брадва или тесла.

Всеки милиметър от пластовете глина носи информация, археолозите разчистват бавно и фино. И прахосмукачката, а не лопатите им е важният инструмент.

Явор Бояджиев: И какво ще се окаже сега - чукалка ... с която се чука като с хаванче с чесън.

Дали е производствен център или жилище - археолозите все още разсъждават„ Озадачено решават ребуси с предназначението и на други съоръжения. Но култът им към птиците е повече от ясен. Подобни глинени фигурки на птица-човек откриват непрекъснато.

Явор Бояджиев: Това нещо седи... фактически е направено да седи не в полет, хоризонтално, да седи вертикално, да изглежда точно като човек,. т.е. като наистина символ на преливането на чертите на човек и на птицата.

Изглежда хората тук са смятали птиците за свой прародител. А и навярно мястото е било пълно с птици. Затова го и нарекли - градът на птиците. Град, а не селище - с укрепена част, улици и обществени сгради. Със следи на охолен и безгрижен живот, в който има място дори за изкуство. До преди 6 хиляди години. Когато градът е нападнат от първобитни племена.

Явор Бояджиев: Които обаче имат едно огромно предимство и това е конят. т.е. Те го опитомяват коня, идват като кавалерия. Имаше скелети със следите от дупки с каменни бойни брадви

Битката е неравна - грубата сила срещу мирни земеделци, отдадени на духовен живот и култура, свикнали да си угаждат. Градът на птиците е разрушен и опожарен.

Повече подробности можете да видите в предаването "Денят започва" ТУК