Оцеляване под ръба на бедността

Как се оцелява в най-бедната част на България – Северозапада, където нивото на безработицата е с няколко пункта над средното за страната, а заплатите рядко надскачат минималната. „Дълбоко бедни” или просто „работещи бедни”, хората там нямат обяснение дори за себе си как все още съществуват с доходи, недостатъчни дори за седмица нормален живот.

Радослава Ненкова от Враца от години е на трудовата борса. Разказва, че за няколко месеца работила в кланица, която фалирала. След това родила детето си, което вече е на 4 години. Оттогава никой не иска да я наеме на работа. Така се оказва в категорията, за която все още никой не говори открито – младите майки, безмилостно изхвърлени от трудовия пазар.

"Къде ли не съм ходила, какво ли не съм пробвала, но... Главната причина е детето. Питат те: "а това дете какво ще го правим?" Пазят се от такива неща, като ще излизаш например болнични", сподели Ненкова.

В семейството само бащата е на работа в шивашка фирма, където получава минимална заплата. С нищожния месечен доход от по 100 лева на член от семейството, родителите гледат първо да задоволят нуждите на детето, което често боледува, а за себе си купуват само крайно необходимото.

"Пестим от всичко – дрехи, обувки, а развлеченията вече ги няма, повече се гледа за детето да има", каза Ненкова.

Сега Радослава е доволна, че получава по 8 лева на ден като стипендия, докато изкара курса за продавач-консултант към бюрото по труда. Старае се да научи преподаваните уроци с надеждата, че този курс ще ѝ помогне да си намери работа в бъдеще.