​Паметта за опълченците на Освобождението

Роден в Бесарабия в семейството на българи преселници от Елена, Стефан Кисов е командир на трета опълченска дружина в освободителната война. Завършил военно училище в Одеса, руското командване го приема за свой. Но със сърцето си той е на страната на опълченците. Години след войната издава книжка със спомени за нея. Те са най-живия, пълен и правдив разказ за българското опълчение. Макар и ценно свидетелство, спомените му не са издавани от 115 години.

д-р Чавдар Ангелов - директор на Национален парк-музей "Шипка-Бузлуджа" - Ами причината вероятно се крие в обстоятелството, че в разказа си Стефан Кисов не спестява пренебрежителното, дори грубо отношение на руските офицери към българските опълченци поне до битката в Стара Загора

Вдъхновени от спомените на Стефан Кисов, историческият музей в Казанлък му посвещава юбилейната си изложба със снимки документи и картини "Пътя към свободата".

д-р Чавдар Ангелов - Пред нас са показани различни предмети, които олицетворяват и показват много ясно войнишкото ежедневие. Копчета, гилзи от куршуми, тук имаме едно войнишко канче. Единият щик е от пушка Шаспо или тази, с която първоначално са били въоръжавани българскитe опълченци. Стар образец, система. Има доста проблеми при по-продължителна стрелба започва да дава определени засечки и това е създавало доста грижи на опълченците но те въпреки всичко са се грижили доста за своето оръжие.

"Пушките - пише Кисов - се оказаха не съвсем безукорни. На много от тях иглите се чупеха, гумения кръг изгаряше, вследствие на което барутните газове опалваха очите на опълченците, а на другите не можеха да затварят след няколко изтрела, по която причина се случваха, по някой път нещастия при воденето на патроните".
По нататък Кисов разказва, че още при първата им атака, хартиените патрони са мокри, а пушките негодни. В действие остават само камъните на връх Св. Никола. Въоръжението на българското опълчение с морално остарелите пушки Шаспо илюстрира отношението на руското командване.

д-р Чавдар Ангелов - Част от руските офицери са благородници. Това са хора, които са имали крепостни селяни. Българинът е доста по-свободомислещ в това отношение и грубото отношение към обикновения войник не е било някакво изключение за руската армия към ония момент. По-скоро е било като правило. Включително и нанасяне на удари било с камшик, било с ръка. Което в някаква степен българите не са приемали за много нормално

Макар и от командването, Кисов до края не може да се примири с несправедливото отношение към опълченците. И се опитва да защити сънародниците си във всеки удобен случай.

д-р Чавдар Ангелов - Важното е в случая, че българските опълченци може би по детски са понасяли всичко това и са го възприемали като част от цената, която трябва да се плати. Ии това е причината българските опълченци неистово да търсят съприкосновение с противника, независимо къде ще го намерят. Стефан Кисов дава доста интересни сведения за това какви разговори са водели опълченците по между си. И виждаш една простота в понасянето на ежедневните войнишки тегла като студ, недохранване, недоспиване, носене на караул и т. и т.н. но в същото време едно по детски неистово желание да срнеш час по-скоро противника и буквално да му изгтръгнеш гръцмуля, както част от тях се изразяват.
Мария Чернева - Какво е това.. гръклян?
д-р Чавдар Ангелов - Гръкрян, да.

Отношението на командването към опълченците много бързо се променя след първата им битка в Стара Загора. Проявяват невероятен дух и на Шейново, и Шипка и в най-критичния момент на боя, руските офицери вече се обръща към тях с "Братцы". Скобелев и Столетов признават, че опълчението се бие наравно с руските воини.
Осколките са от турски снаряд и вероятно са засегнали някои от нашите герои. Намерени са неотдавна при археологически разкопки в района на шипченския проход.

д-р Чавдар Ангелов - Имайте предвид, че и в наши дни непрекъснато могат да бъдат открити гилзи, куршуми. Даже преди две години излезе един турски снаряд, който не се е взривил по време на обстрела през 1877 година и няколко дни по-късно този снаряд беше неутрализиран от специализирани органи и той се взриви. Т.е. спомените от войната са живи и следите са още на място на бойното поле.