Големият български актьор Павел Поппандов отбеляза своя 7О-годишен юбилей с предствлението "Детектор на лъжата". Почитатели и приятели се събраха тази вечер в залата "Сити марк арт център" при бившето кино "Левски“. За десетилетия живот на театралната сцена разкзват репортерът Гергана Шумкова и операторът Цветан Благоев.
Срещаме се с актьора Павел Поппандов часове преди премиерата на спекакъла "Детектор на лъжата", с който той е избрал да посрещне своята годишнина. Да празнува юбилея си на сцена не е нестандртно хрумване, а напълно логично продължение на един живот, минал под прожектори. Разказва ни за чувството да се събудиш на 70.
Павел Поппандов
"Слава Богу, чувствам се добре. Не ми е изневерила още паметта. Както виждате нямам нито обици, нито опашка. Нямам татуировки."
Павел Поппандов възпита няколко поколения българи от сцената и малкия екран, на какво да се смеят и на какво да плачат. И макар работата му да е свързана с много компромиси, това, за което е категоричен, е добрият вкус.
Павел Поппандов
"Компромис не бива да се прави с естетиката. Театърът и киното преди всичко имат една особена духовна мисия - да внушават дори това чувство за правда и истина."
А ако някой най-добре знае на какво се смее българинът, то това безспорно е Павел Поппандов.
Павел Поппандов
"Нещо, което е типично българско: Българинът казва "Ще взема да си извадя едното око, та тъща ми да умре от мъка, че има кьорав зет."