Начало
назад
Да съхраниш традициите
Да срещнеш млад човек - занаятчия днес е все по-рядка възможност. Оказва се често само традициите в семейството могат да накарат някой да се залови с народните занаяти. Стругарствотo се заражда още през Възраждането, днес Иво пази традицията и иска да я предаде, но казва, че няма на кого. Дори посетителите на Етъра все по-рядко питат как изработва своите красиви съдове без електричество, само със силата на водата.
Това е от онези истории, сякаш излезли изпод кориците на книга с разкази за обикновения човек, труда и връзката му корените. И в нашата книга шумоленето на водата се преплита с песента на струга, докато изпод мазолестите му ръце поредният къс дърво се превръща в истинско творение.
3 часа толкова са необходими да се издълбае и украси съдът. И всичко става само със силата на течащата вода. Масивно водно колело задвижва изцяло дървената конструкция на струга. Така късовете от бук, орех, череша, явор- се претворяват в солници, бъклици, гаванки, чинии и похлупаци.
Иво Стоянов, занаятчия: В центъра скоростта е по-ниска от крайния диаметър - там подаването е едно. Изисква се и леко извъртане на инструмента. Ако подадеш твърде много има опасност от счупване на инструмента да изхвърчи заготовката и става и опасно в един момент. И така малко по-малко докато се издълбае целият съд.
Иво Стоянов е на 34 години- живее в Габрово, работи в ,,Етъра,,. Занаята се предал в семейството му по наследство- от дядо до внуче. Но все пак сам решил да се захване с дървостругарство.
Иво Стоянов, занаятчия: Просто няма къде да се научи, няма специално училище къде да се научи това нещо.
Казва, че за тая работа има все по-малко желаещи. Признава, че ако и той не бил потомствен занаятчия, може би нямало да се запали толкова. В миналото съдовете се използвали масово в бита. Дядо му разказвал. Сега занаятът му се крепи на туризма, съдовете се купуват основно като сувенири, за подаръци, за чужбина.
Иво Стоянов, занаятчия: Не сме богати хора, но две семейства изхранваме прилично.
За сега Иво е последният занаятчия от семейството. Има дъщеря, а това не е типична работа за момиче, но казва че иска да предаде знанията и уменията си.
Иво Стоянов, занаятчия: Стига да има на кого да го предадем занаята с най-голямо удоволствие, дори да не е от моето семейство. Стига да има желаещи бих искал да научим някой.
Издава в аванс за този, който ще го последва- майсторлъкът и тайната на красивата изработка се крие в практиката.
Иво Стоянов, занаятчия: По-скоро чалъма не се изисква много сила. Умерена сила.
И така всеки ден- часове наред- сам със себе си и мислите си за бъдещето на занаятите.
