Специално за БНТ: В главата на масовия убиец - интервю с д-р Питър Лангман

Д-р Питър Лангман е специалист по масовите убийства в американски училища. Посвещава се на проблема преди 17 години - след стрелбата в гимназията Колумбайн в Колорадо. Тогава двама ученици застреляха един учител и 11 свои съученици и раниха 21, преди да се самоубият.

Д-р Питър Лангман: Започнах да изследвам тази сфера, тъй като работех в психиатрична клиника, когато стана стрелбата в гимназията Колумбайн през 1999 година. След нея, започнах да работя с младежи, които бяха приети в клиниката, защото са имали планове да извършат подобни нападения, като това в Колумбайн. Работих с тези млади хора дълго време. За 12 години много хора минаха през клиниката, където им осигурявахме помощ и лечение и нито един от тях не стори това, не извърши такава атака.

Д-р Лангман e изследвал десетки случаи, поддържа онлайн база данни за масовите стрелби и начините за предотвратяването им, води обучения по въпроса в институции, свързани с образованието и със сигурността. Работил е за Службата по вътрешна сигурност и за Държавния департамент. Автор е на две книги по темата. Последната - "Защо децата убиват" - беше намерена в жилището на стрелеца от Мюнхен, който на 22 юли уби 9 души и рани 30 души в ресторант и търговски център, след което се самоуби. Събирал е данни за крайнодесния норвежки екстремист Брайвик, имал е маниакален интерес към масови убийства. Баща му призна, че не е забелязал нищо.

Д-р Питър Лангман: Със сигурност е търсел модел за подражание, интересувал се е, както казах, от Андерш Брайвик, можем да предположим, че е търсел някого, с когото да се отъждестви. Фактът, че е четял моята книга за стрелци в училища, ни навежда на мисълта, че е търсел за група, където да не се чувства анормален, хора, с които да се съотнася, които имат идеи сходни с неговите за извършване на насилие.

БНТ: Как си обяснявате това, че е чел книгата ви "Защо децата убиват"?

Д-р Питър Лангман: До известна степен това беше изненада за мен, но не за първи път се случва стрелец да е прочел тази книга. За масовите убийци е много типично да правят много проучвания. Те често четат в интернет за други убийци, четат статии във вестници и списания. Понякога четат и книги. Затова не е изненадващо, че е правил подобно проучване. Това е много често срещано.

БНТ: Масовите стрелби се различават като сценарии и мотиви, но кои са общите черти в поведението на масовите убийци?

Д-р Питър Лангман: Както казах, те правят много проучвания. Когато става дума за нападение от голям мащаб, обикновено го планират дълго, няколко месеца, дори година, както в случая със стрелеца в Мюнхен. Те изучават други стрелци, планират нападението си, набавят си оръжие. Често говорят с някого за това, което възнамеряват да направят - или заплашват хора, като казват - например - ще си купя оръжие и ще те убия или говорят с приятел. Обикновено това са предупредителни сигнали, които околните трябва да приемат сериозно и това е единственият начин да бъде предотвратено подобно нападение.

БНТ: Бихте ли ни казали повече за това, какви са тези симптоми, по които родители, учители и приятели могат да разпознаят, че нещо се подготвя и евентуално да го предотвратят?

Д-р Питър Лангман: Предупредителните знаци могат да са под различна форма - това може да е наистина обсебващ интерес към други масови убийци. И както казах, тези хора често говорят за това, което ще направят. Понякога се опитват да намерят приятел, който да се присъедини към тях в нападението, понякога може да предупредят приятел да стои далеч от училището или от друго място, където ще бъде нападението, защото не искат да го наранят, понякога заплашват конкретни хора, понякога публикуват съобщения в интернет, в социалните медии или в собствените си уебсайтове. Има различни начини да се разбере, че наистина мислят много сериозно в тази посока и ако хората съобщят за тези признаци, те могат да се разследват и да се прецени дали наистина има заплаха или е фалшива тревога. Обучението на хората, на родители, ученици, учители за тези признаци, може да доведе до предотвратяването на масови убийства."

БНТ: Колко важно е как медиите отразяват тези събития, за да се избегне неволно подтикване към подобни действия?

Д-р Питър Лангман: За медиите е важно да не се фокусират върху извършителя, а върху жертвите. Да не говорят за използваните оръжия, за броя на убитите хора, да не поставят етикети като "най-тежкото масовото убийство в историята" или "най-тежката стрелба в училище", защото това може да вдъхнови други хора да извършат още по - големи нападения. Това е възможност да учим хората за предупредителните знаци и какво да сторят, за да предотвратят подобни случаи. Също трябва да насърчаваме хората да потърсят помощ, ако имат психически проблеми."

Според д-р Лангман, масовите убийства не са само американски феномен. Изследвал е случаи в Канада и в Европа. Но е факт, че в Съединените щати те са най-много. Различни институции и организации в страната имат различни дефиниции на явлението, но само в нощния клуб в Орландо миналия месец загинаха 50 души. Най-много от тези инциденти възникват на работни места или в училища.

Д-р Питър Лангман: Най- доброто, което училищата могат да направят, за да предотвратят масови стрелби, е да обучават учителите и учениците за това какви са предупредителните знаци за потенциално насилие. Също да има екипи в училищата, които да са подготвени да разследват заплахите, за които им се съобщава. Не всяка заплаха е сериозна, затова училищата трябва да имат екипи, които да разграничават истинските заплахи от тези, които не са."