"Плюс това": Граница, охрана и бежанци

Михал, Янко и Бай Иван - Чамура са родени на метри от браздата ни с Турция и вече повече от 80 години живеят край нея. Били са граничари преди, след пенсия пък обработват земята си, която стига буквално до граничните пирамиди.

Михал Костадинов: 4 метра ограда, граница. Не помнят дори дядовците ни и бащите ни да има такава граница тук. Такава мрежа. Може ли?!? Това на какво мяза?!? Заграждаме се като някой концлагер.

БНТ: Огради не трябва да има по границите, така ли?

Михал: Ми, разбира се, как е било преди години, войни е имало и е нямало такива мрежи. Какво да ги разправям повече.

Бай Иван - Чамура: Ние вардим границата, повече отколкото турците. Колко време работихме там по границата, ние турски войник не видяхме да мине, турски наряд няма. Ние тук сме израснали. Беше време, когато пазеха. Сега нашите направиха път и фучат по границата с джиповете, пазят.

Казват, че Европа много късно е започнала да мисли какво да прави с мигрантите, а световните лидери имат отговорност да решат конфликтите в Близкия Изток, за да спре мигрантския поток. Гледат оградата и се гневят, че днес не се живее зад огради. Последните къщи на село Сладун са само на няколко десетки метра от границата, която минава през дере и още няма ограда от тук до съседното Маточина. Трафикантите използват това и насочват нелегалните мигранти към тази част.

Янко Костадинов: Преди два-три дни, едните изпратиш, други идват.

БНТ: Къде ги намирате?

Янко: Никъде не ги търсим, те долазат. Те ги изпращат по канален ред, през границата, Добър ден, добър ден. Те търсят хляб, гладни.

Бай Иван - Чамура: Той още идва и вика: "якмек вар" , "су вар". Човекът търси вода и хляб да яде и такси - София. Много ясно, че не е от нашите хора. Хайде телефона на граничната полиция и така. Прибират ги. БНТ: Кротки ли са? Бай Иван-Чамура: Ми, няма нищо. Не мязат на нашите цигани тук, дето са в България. Послушни, кротки, пък нашите цигани гледат да те утрепат.

Михал Костадинов: Постоянно имаме връзка с Гранична полиция, това е наше задължение. Щом има непознат другар ли, приятел ли, както и да го наречеш.

Въпреки, че вече има ограда от "Капитан Андреево" чак до Щит, патрулите на гранична непрекъснато се движат край нея. Старите граничари съчувстват на наследниците си, че не могат да ползват възможностите на съвременната техника, а трябва да обикалят, както преди много години.

Бай Иван - Чамура: Милиони левове за тия камери, дето направиха тези камери. Те почти половината камери на работят. Само стърчи стълба и камерата стърчи, ама тя не работи. И да идеш да нея да я хванеш,няма нищо.

Част от камерите не работят, защото токът, с който се захранват, е скъп и Гранична полиция не може да го плаща. Компенсира, чрез наблюдение с мобилните термовизии и контрол на камиони и микробуси в 30-километровата зона към вътрешността на страната.

Костадин Грозев, старши полицай в мобилен взвод - ГПУ Свиленград: В момента пред Вас е разпъната системата за проверка на сърдечен ритъм. Наречена "туптящо сърце". Това пред вас са сеизмичните датчици, чрез които се засича ритъма на сърцето на евентуално укрити лица в пътното превозно средство.

Христо Стефанов, началник ГПУ Свиленград: Дават възможност на полицаите в зоната за отговорност да извършват всички проверки, които се правят на КПП и Зелена граница, но на различни места. Може да се използва така, че да бъде ефектът изненадващ, внезапен.

Ползва се най-вече за пресичане на нелегален трафик на хора.

В селата Сладун и Маточина преди са живели над 1500 човека. Днес тук живеят малко над 100. Ежедневно всеки има истории с нелегални мигранти дошли в дома му.

Гинка Койчева, с. Сладун: Идват, но нас не ни е страх от тях.
БНТ: Като дойдат какво искат, какво правят?
Гинка: Пет момчета си вървят едни млади хубави и с ранички на гръба. Моят мъж вика: "Чакай да отида да ги видя". Те казват "такси София". Той вика: "Добре". Дойдоха те - гладни, жадни. Дадох им една бутилка вода, хляб им дадох, сирене им дадох. Хапнаха, изпиха водата. Той се обади на гранична полиция и дойдоха с джипа.

Пак в района край Свиленград се засичат границите на България, Турция и Гърция. В района на Мезек само до преди 2 години трафикантите прекарваха групи от Турция, през река Марица в Гърция и от там в България. Днес този маршрут не се ползва, но граничните са на шрек, защото трафикантите го знаят като добра алтернатива на пътя през Западните Балкани.

Георги Матеров, началник на ГПУ Ново село: Вероятно ще има раздвижване в други посоки, тъй като потокът в момента е като водата. Търси място от къде да премине. Така или иначе най-вероятно.

БНТ: Както знаят полицаите, трудно има момент, в който престъпността търпи вакуум на своя територия?

Георги Матеров: Ами, по принцип се опитваме винаги да имаме изпреварващи действия, спрямо престъпния свят.

БНТ: Игра на котка и мишка ли е това с трафикантите?

Георги Матеров: Може и така да се нарече, но това ни е работата.

Въпреки, че е вътрешна за ЕС, по границата ни с Гърция от района на пункта "Капитан Петко Войвода" през село Мезек на запад, чак до границата ни с Македония, са разположени повече патрули на Гранична полиция, оборудвани с термовизионни камери. Целта е да се наблюдава във вътрешността на гръцката територия и когато се забележат евентуално групи с прииждащи към България мигранти да може да се реагира веднага в сътрудничество с гръцките гранични служби.

Както по границата с Турция, така и по границата с Гърция в селата всеки знае къде са униформените от Гранична полиция и ги търси щом забележи мигранти.