Страната ни загуби ярко поетично перо! На 84-годишна възраст почина големият поет и писател Любомир Левчев. Първата му стихосбирка "Звездите са мои“ е издадена през 1957 година, а общо 58 негови книги са преведени в 36 страни.
Любомир Спиридонов Левчев е български поет и писател, народен деятел на изкуството и културата. Баща е на поета Владимир Левчев и на художничката Марта Левчева.
Роден е на 29 април 1935 г. в Троян. Завършва гимназия в София и висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“, специалност „Библиография и библиотекознание“ към Философско-историческия факултет.
Първата му книга „Звездите са мои“ е издадена през 1957 г., а общо 58 негови книги са преведени в 36 страни. Автор на три романа и на сценарии за филмите „Мълчаливите пътеки“, „Гибелта на Александър Велики“ и „Сладко и горчиво“.
;
АЗ, КОЙТО НЕ ИЗБЯГАХ ОТ ПОМПЕЙ
Смъртта е тайнство. Страх... Но край едва ли.
Земната люлка в пустотата ме люлей.
И чувам сферите кристалните сигнали
аз, който не избягах от Помпей.
Преди разкопките да ме разкрият
свит като ембрион, тих, вкаменен
аз просто устоях срещу стихиите.
И забравимото се вкопчи в мен.
Аз гледах как вий бягате надолу
към лодки и спасителни лъжи.
Окрали храмовете, вий се молехте
грехът на чужда памет да тежи.
Човеци. Зверове... Изчезна всичко.
Как хубав бе пустинният Помпей!
При мен останаха две-три тревички.
И слава допълзя като злодей.
Смениха Бог. Проучиха Вулкана.
Градът развратен станал е музей.
И само аз при себе си останах
аз, който не избягах от Помпей.
Любомир Левчев, 1994 г.
;Сега извънредно много хора пишат, извънредно много хора създават поезия, извънредно много хора я постигат. Завиждам им и същевременно се страхувам от това, което е бъдеще. Защото сме много. Много е светът, в който живеем. И избухва, продължава да избухва. Много са пътищата, които са отворени и затворени. Много са мислите....
Мисията е откриване на думите. Мисията е откриването на съдбата, мисията на поезията става дума. Мисията е откриването на човека, който върви заедно с тебе. Аз така смятам, че е съдбата на пишещите братя... Краят на живота прилича на сън!;
Всичко започва с първите написани думи и "Звездите са мои".
Любомир Левчев: 57-ма година е годината на първата ми книга. Аз търсех себе си. И не се издавах, че търся себе си. Смятах, че съм намерен. Всъщност трябваше да намеря себе си. Това е началото.
После продължава с още много поезия- " Позиция", " Рецитал" ," Отказ " ," Отвъд "," Селена", " Самосън"- повече от трийсет стихосбирки. С текста на една песен- "...да те жадувам аз, да те жадувам, а ти все повече да се отдалечаваш...." и винаги с мисия.
Любомир Левчев: Мисията е откриване на думите. Мисията е откриването на съдбата, мисията на поезията става дума. Мисията е откриването на човека, който върви заедно с тебе. Аз така смятам, че е съдбата на пишещите братя... Края на живота прилича на сън !;
Вижте във видеото интервюта на Любомир Левчев, специално за "Денят започва с култура" по повод стихосбирката му „Самосън“, излязла за 82-ия му рожден ден през 2017 година.