Последната частица от наследството на Кудоглу

През 1923 година в Пловдив има над 32 склада за съхраняване и преработка на тютюн. Масивните сгради в центъра на Пловдив и днес впечатляват с масивния си градеж. В тях над 100 фирми и частни търговци развивали успешна търговия и Пловдив се превърнал в най-големия център за преработката на тютюн и производство на цигари в страната.

Складовете са дарени на пловдивчани от търговеца Димитър Кудоглу заедно с прочутия Дом на благотворителността и народното здраве.

Хиляди хора са се лекували в Дома, дарен от Кудоглу, а приходите от тютюневите складове отивали за неговата издръжка.

Владимир Балчев - историк: Те са много солидна финансова опора, печеливш склад, те са две сгради-близнаци, това е огромна площ. И доходите са били много добре, щом, когато става земетресението в Чирпан абсолютно всички медицински заведения в Пловдив казват, че нямат пари да изпратят екипи в Чирпан. Първите, които отиват въобще там са двете линейки на Дома на благотворителността и народното здраве.

С дарените сгради се е разпореждала еуфория, иначе казано сдружение от известни общественици. До 1947 година, когато при национализацията дареното имущество отива в Министерствата на вътрешните работи и на здравеопазването.

Владимир Балчев: Което не би било пречка в наши дни да бъде коригирано. Защото е обществена собственост. Но така или иначе станало е нещо, че Тютюневият комбинат е продал нещо, което не му принадлежи. Става дума за едно незаконно одържавяване в наши дни. Защото обществената собственост означаваше едва ли не нещо, което може да се разграби. И то биде разграбено.

През 2005 Булгартабак продава сградите-близнаци за 1 милион 840 хиляди лева без ДДС на италианци. Еврейски фамилии, които живеят в Израел пък, купуват другия склад, този на ъгъла на "Иван Вазов" и "Екзарх Йосиф", от който лумва огъня в събота следобед.

Още през зимата на 1985 година и трите сгради са обявени за индивидуални паметници на културата.

Сегашният пожар в тютюневите складове не е първият в тяхната история. Докато се били действащи, жестоката конкуренция е била причина за не един или два пожара.

Например на Петър Дяков фабриката, тя 22-ра година е изгоряла напълно. Почти 300% е сигурно, че става дума за палеж. 2 дни по-късно изгаря търговско-индустриална банка, която държи всички заеми на тютюневите фабрики, стават още два пожара, пак на тютюневи складове. Всичките са умишлени.

Какво точно е предизвикало сегашните палежи предстои да се установи, но безотговорността към наследството е очевидна и не е от днес. За благодетеля Кудолу единственият жест от страна на пловдивската управа е че през 1940 година са поели разноските за погребението му.