Преди срещата на върха на НАТО във Варшава

Срещата във Варшава е втората след началото на украинската криза и руското анексиране на Крим след форума в Уелс и е считана за шанс силите от пакта да адаптират своята отбрана за новите предизвикателства. Акцент ще бъде поставен върху подсилване на източния фланг, като същевременно не се търси конфронтация с Русия. Бившият генерален секретар на НАТО Андерс фог Расмусен призова дори за постоянно разполагане на сухопътни, военновъздушни и военноморски сили в Прибалтика, Полша, Румъния и България, макар официално такова намерение да не е изразено.

Това, което пряко засяга страната ни - ролята на Черно море, особено след като Русия анексира Крим и подсили своето присъствие в черноморската база Севастопол. Каквото и решение да бъде взето във Варшава милитаризирането на черноморската политика вече е факт. Всяка година се провеждат съвместни учения Морски бриз, с участието на Украйна, Грузия, Турция, България и Румъния, която иска за по-постоянно натовско присъствие в Черно море.

На сушата се предвижда разполагане на многонационална бригада в Румъния, която традиционно трябва да наброява от 3 до 5 500 военнослужещи. Нашата страна по данни на министерство на отбраната, може да участва с до 400 войници.

На север в Прибалтика е най-мащабното дислоциране на натовски сили - предвижда се разполагане на 4 батальона с 1 000 военнослужещи в Естония, Литва, Латвия и Полша. Целта на натовските сили е да могат да реагират в случай на заплаха по източните граници на пакта.

НАТО продължава да сътрудничи и на страните партньори в близост до източния фланг - Украйна, Грузия и Молдова

Преди утрешната среща редица лидери изразиха официално своята позиция. Ангела Меркел подкрепи решението за засилване на източния фланг, но и подаде ръка за диалог с Русия, а за Йенс Столтенбертг това е първата среща на върха, откакто пое поста генерален секретар.

Ангела Меркел - канцлер на Германия: Срещата във Варшава се провежда във фаза, при която ситуацията със сигурността в и около Европа се промени значително. На изток действията на Русия в украинската криза, разтревожиха дълбоко източните ни съюзници. Ако прилагането на закона и неприкосновеността на границите са поставени под въпрос с думи и дела, доверието разбира се е изгубено.

Йенс Столтенберг - генерален секретар на НАТО: Това е определящ момент за нашата сигурност. Светът е по-опасно място в сравнение от преди няколко години и НАТО отговаря бързо и решително. Увеличихме тройно размера на силите за реагиране, създадохме нови щабквартири на Изток и доразвихме системата за противоракетна отбрана. Утре и в събота ще направим големи стъпки към модернизиране на общата отбрана и възпиране. Ще има засилено мултинационално военно присъствие тук в Полша, както и в Естония, Латвия и Литва. С присъствието си изпращаме ясно послание, че атака срещу един от съюзниците е атака срещу целия алианс.

В отговор от Русия вече се зарекоха да предприемат реципрочни мерки. От Кремъл предупреждават, че засилването на военното присъствие къв руските граници е провокация и заплашва стратегическия баланс в региона.Другата седмица на 13 юли вече е насрочено и заседание на съвета НАТО-Русия - второто от анексирането на Крим насам.

Освен засилване на източния фланг, вниманието ще бъде насочено и към заплахата Ислямска държава. Алиансът планира да изпрати самолети АУАКС, които да подпомагат ръководената от Съединените щати коалиция за борба с терористичната организация.

Бежанската криза също ще бъде на фокус. Ще се обсъди разширяване на мисията на НАТО в Егейско море, която е насочена срещу трафика на мигранти.

Възпираща политика срещу Русия, отговор на хибридни и киберзаплахи - това е във фокуса на заседанията във Варшава. Но референдумът във Великобритания превръща срещата на върха най-вече в среща за Запада. Щом Евросъюза може да се раздели с страна-членка, защо НАТО да не може. Сигналът за единност трябва да е силен и категоричен.