Пресушаване - репортаж от Перник

Лидия Такева - гражданин на Перник: Проблемът не е от вчера, със старите тръби и канализацията. Ние сме потресени от решението, което са взели без да знаем за тези вецове. За източването.Това са много години безхаберие.

Работник от ВИК-Перник: Ние понасяме всички негативи, защото сме пред очите на хората.

Лидия Такева - гражданин на Перник: Това е липса на контрол най-вече. На министерства, на местното ВИК. Това е пълно безхаберие и никакъв контрол, никаква отговорност.

Гневът на перничани стига първо до аварийните екипи.

Често, когато се прибират у дома, те също нямат вода. Борят се с разруха, от която вони. И не знаят изхода.

За 100-хилядният град, изправен пред хуманитарна криза. Без вода при наличие на язовир. Без природно бедствие, но с хора, които се бият за безплатна минерална вода по улиците.

Всеобщо унижение - живот с бидони за къпане, когато светът отглежда зеленчуци в пустинята.

Огняна Василева - гражданин на Перник: Пълним бидони, легени, каквото имаме. Мъжът ми купи филтър, който пречиства водата от чешмата, търсим изход от нещата, търсим решение.

Светослав Величков - гражданин на Перник: Не зная как ще се оправи тази водна криза поради безхаберието на властимащите и най-вероятно, защото водата се губи, защото дори вода да се докара в язовира, тя пак ще се губи, защото трябва да се смени целия водопровод в града.

Вера Манолова - гражданин на Перник: Направо ми идва... имаме жилище тристайно и сина ми живее с нас. Иде ми да го продадем и да идем в друг град!

Кирил Манолов - гражданин на Перник: Няма да има справедливост! Няма да има наказани, нито един.

Вера Манолова - гражданин на Перник: Абсолютна мизерия! Баща ми казваше: едно време -беше на 91 години, почина преди 5 години - казваше: беден се родих, по-беден умирам.

Нейната тъга сега е същата. Мъжът й е на 70 години и все още работи в мините. Заради ниската пенсия. Понякога вечер, когато се прибере, няма с какво да измие нито умората, нито мръсотията.

Те са от хората, които не знаят как се взимат решенията. Не знаят кои са виновните. Гледат по телевизията арести, министри, цифри, анализи. Знаят единственото сигурно нещо - че са от страната на губещите.

Атанас Русев - спелеолог: Всички сме на страната на губещите в момента. Представете си в 21 век да няма вода, а вода да има всъщност нявсякъде наоколо.Такова богатство имаме. В момента дори Витоша в цялото маловодие е пълна с вода.Това. което се случи, е пълен абсурд. И всички сме на страната на губещите в момента и хората с пълно право могат да протестират. Известен с акциите си за защита на дивите морски плажове. Човекът, който предложи помощта си на правителството за справяне с кризата, водната кризата чрез водния ресурс на пещерите. Планът му беше приет, след като беше обявено бедствено положение. Намира това действие за закъсняло.

Атанас Русев: Аз предоставих данни по мои анализи на сателитни снимки, по това, което знам и което видях - аз им казах,че язовирът ще достигне мъртвият си обем на еди коя си дата, това ще стане по този начин, язовирът ще остане с толкова вода и абсолютно познах всичко, което бях прогнозирал. Тя държавата се прави от обикновените хора. Не се прави само от тези с костюмчетата в разни министерства,заврени и те не знаят защо са там. Цялата държава. Цялата държава сме ние гражданите. Това е най-голямата сила в държавата.

Атанас Русев познава района на язовир „Студена“ заради спелеоложките експедиции. Подава няколко сигнала до Прокуратурата за незакони действия в района.

Единият за отклоняването на водите към Радомир. Докато обикалят, откриват още безстопанственост. В двата подсигуряващи канала, направени за да гарантират, че язовирът няма да остане без вода.

Атанас Русев: Инженерите едно време са били достатъчно далновидни и са презастраховали язовира от изпразване. Сега Владайският канал е отклонен и продупчен на някои места. Ние се насочихме към Паликарийския воден канал още повече, че попадаше в нашите зони за изследвания и го познавахме. Огледахме къде е продупчен. На едно място попаднахме на нещо небивало. Просто целият канал - някой е отишъл с един багер, беше го счупил, беше си направил каптаж с една тръба и целият канал се отклоняваше в неизвестна посока.

Достъпът до язовир „Студена“ е строго ограничен. Той е стратегически обект. Но въпросът -как е допусната толкова безстопанственост остава.

Не е ясно къде се губят и разминават данните. За водата и нейната липса.

Атанас Русев: Със сигурност тези години наред, в които никой не се е грижил за тези съоръжения, сега дават ефект с тази криза. Защото ако всички тези съоръжения бъдат поддържани, бяха изправни, никога нямаше да се стигне до тук. Трябва да има такова възмездие. Не може да има тая безстопанственост, безхаберност. Това си е престъпление. За един стратегически обект като язовир "Студена", при всичките възможности и при всичките ресурси да остане празен. Това си престъпление в особено големи размери.

Чешмата в център на Перник жадува за вода.

Още един екип отстранява поредната авария.

Тези тук са изпратени от София. Помагат. Наоколо хората пак се гневят. ВИК им е изпратила нови сметки. По-високи. Собственик на фирма се оплаква, че го притискат с нови преизчисления на вече платени фактури.

Йордан Йорданов - собственик на малка фирма: Не стига, че нямаме вода, изнудват ни за стари години да плащаме още веднъж! От десетина години в този град не се пипа абсолютно нищо - просто бизнесът замира, замира, замира. Как ще си достоен ти, ако не можеш да изкараш за заплати за осигуровки, не можеш да изкараш за данъци, какво достойнство ще имаш?! Какво достойнство ще имаш?!

Теодор Граматиков - гражданин на Перник: Трябва да се знае има ли отговорници, това да не се замазва, защото за съжаление може да се повтори. Аз съм от тези, които не се примиряват никога и уважавам тази мисъл, тя не е моя - човек намира решение, когато го търси. Ако не го търси, то отгоре няма да падне като фурмите в Африка.Там даже и маймуните, за да берат бананите, ги ядат.

Голямото бебе Народ винаги по цялата грешна земя е залъгвано и измамвано. А сега у нас народ няма. Има е-лек-то-рат...

Теодор Граматиков. Инженер от мините. Човек започнал от кота нула. Все по-рядко е да срещнеш някой, който тъгува по народа.

Теодор Граматиков: Изключително, изключително... Аз съм привърженик на героичните, величави моменти.

БНТ: И за това ли тази картина ви насълзява очите?

Теодор Граматиков: Да, нека спрем сега. Ще ви запомня. И нека един ден да се срещнем за нещо хубаво.

Някъде сред пернишките панелки. През януари 2020-та.