Какво кара младите хора да се посветят на военната професия. Какви са техните мотиви да облекат униформата и какви са очакванията им за бъдещото им развитие и професионална реализация във въоръжените сили. Отговор на тези въпроси потърси Николай Минков по време на 10-дневното учение на артилеристите от сухопътните войски на полигона "Корен".
Преди малко повече от година Ралица Цанева подписва договор с армията и от тогава е част от разчета на 152-милиметрово оръдие гаубица.
След няколко часови изморителни бойни стрелби, се срещам се с Ралица, в полевия лагер на полигона "Корен", за да разбера от какви мотиви е била тласкана, за да стане артилерист и как една жена успява да се справи с тежкото физическо натоварване, характерно за оръдейните разчети.
редник Ралица Цанева: "Противно на всеобщото мнение, че жена не може да се справи с такъв тип физическо натоварване, в артилерията не съм единствена, дори сме много жени артилеристи и се справяме добре. Още от дете харесвам хората в униформа, било то жени или мъже. Преди около 2 години разбрах, че има прием на кадрови войници и реших да кандидатствам. Пуснах нужните документи, при което се явих на изпит по физическа подготовка, индивидуален тест и след това подписах 3-годишен договор. Чувството, когато имаме при бойни стрелби, е неописуемо. Силата на оръдието при стрелба при водене на огън, просто адреналинът, който нахлува в нас е огромен.
Станислава Рашкова израства с войнишки истории, разказвани от баща ѝ. Това я подтиква към военния универститет, но по това време все още не е решила дали да се посвети на военната професия.
редник Станислава Рашкова - 20-ти механизиран дивизион: "Бях още малка, не бях на 100% сигурна че искам да съм войник, но след като постъпих и когато видях за какво става въпрос, много ми хареса. Изучавах и много военни предмети, които ми бяха изключително интересни, и след като завърших университета кандидатствах в армията".
Станислава Рашкова е може би единственият случай на завършил висше военно училище, който вместо да стане командир, подписва договор за редови войник и вече вече 10 месеца е част от 20-ти механизиран дивизион.
БНТ: Как се чувстваш в механизираната бригада?
редник Станислава Рашкова: "Много добре, много ми харесва. Всеки ден научавам нещо ново. Изключително интересно е , като цяло съм много доволно, че съм точно тук."
Сега ще ви срещна с двама млади хора, които са избрали да се посветят на командир от Въоръжените сили и то не къде да е, а в артилерията. Здравейте!
сержнат-курсант Даскалова: Здравейте г-н капитан.
БНТ: 10 дни сте вече на полигона "Корен", какво е усещането да сте сред грохота на оръдията и сред професионалните артилеристи?
сержнат-курсант Даскалова: "Вълнуващо е, тъй като това ни се случва за първи път да бъдем на такова голямо учение, да се запознаем с нови хора, с нови артилерийски системи. Научаваме нови умения и знания, които ще ни послужат за вече офицерската служба".
старшина-курсант Антоан Стратиев: "Успяхме да се запознаем с много техника, която не сме виждали. Научихме се да работим с нея. Както виждате, постоянно сме сред войските, сред тях. Успяваме да усвоим навиците им. Влизаме в разпределение на времето. Буквално, разтовариха ни на полигона и нямахме време за адаптация. Трябваше веднага да влезем в крак. Опитваме се да извлечем най-доброто от всичко тук. Надяваме се да усвоим всичко. Много работи идват накуп, записваме всичко, надявам се да можем да ги преговорим и научим".
Срещам се с лейтенант Петър Христов по време на полево занятие, в което той е неговият взвод, с помощта на безпилотен самолет "Рейвън", трябва да разузнаят разположението на противник и да предадат координатите на целта на артилеристите.
лейтенант Петър Христов, командир на взвод в батальон "АЙСТАР" - Казанлък: "Аз съм човек, който обича предизвикателствата, а военната професия предоставя нови предизвикателства с всеки изминал ден. Реших да се насоча към тази длъжност- "командир на взвод безпилотни летателни апарати", тъй като това е едно от последните иновации вкарани в армията. Беше ми изключително интересно.Поради тази причина приех тази длъжност."
Успешни командири са не само мъжете, но и жените - офицери. Лейтенат Алебийска е една от най-младите членове на разузнавателното подразделение. Как реши да се занимаваш с тази професия?
лейтенант Кристина Алебийска - командир на разузнавателен взвод: "Избрах тази професия, защото смятам, че има бъдеще се развитие и предоставя доста възможности".
Кристина Алебийска е родом от Сопот, където завършва професионална гимназия.
лейтенант Кристина Алебийска: "В нашето училище, преди завършването, дойдоха представители на Националния военен университет, с което от там реших да кандидатствам."
След като завършва висшето училище със специалност "полева артилерия", става командир на взвод артилерийски разузнавачи.
БНТ: Как преодоляваш трудностите?
- Със силна воля и мотивация.
БНТ: Къде се виждаш след примерно 15 години?
- Все още в армията.
Това бе кратката история на шестима млади хора, решили да се посветят на военната професия. Тя ще продължи и в бъдеще с всеки един техен ден в армията, в служба на отечеството.
Свлачища като по учебник. Неизбежна природна стихия или поредица от неизпълнени отговорности?
Милена Милотинова призова българите в чужбина: Подкрепете DARA с номер 12 на "Евровизия" тази вечер
Претърсиха стадион „Васил Левски" преди началото на последното Вечно дерби за сезона
Свлачища като по учебник. Неизбежна природна стихия или поредица от неизпълнени отговорности?
България получи награда за най-добро артистично изпълнение на „Евровизия 2026“