Овощари от Силистренско са принудени да „внасят“ работна ръка от други райони на страната. Според производителите по селата няма работници, защото са обезлюдени, а малкото останали жители не винаги имат желание да работят земеделска работа.
От години Димитричка Търпанова разчита на ромски семейства от района на Сливен, за да оберат плодовете от овощните й градини. Уговаря ги още през зимата, за да е сигурна, че продукцията й няма да изгние по дърветата. Нейни колеги също ползват работна ръка от Южна България.
Димитричка Търпанова: "Идваха преди за кайсии - сега дойдоха още за прибирането на черешовата реколта - очакваме да приберат кайсията и сливата като цяло…"
Семейство Недеви обработват 300 дка кайсии. Признават, че трудно намират работна ръка. Правили са проучване дори в бюрата по труда, но без резултат.
Николай Недев: "Вече се принуждаваме да търсим всякакви хора - част от тях не могат да изпълняват задълженията си – цяла седмица трябва да ги обучаваме как трябва да се бере кайсия – коя е узряла, коя е зелена. Останаха просто хора, които може би нямат трудови навици…"
Бирджан, Мерал и Сезгин от разградското село Звънарци обаче доказват, че ако ти се работи, винаги могат да се изкарат добри пари. От месец са напуснали родния дом, защото намерили препитание през лятото в кайсиевите градини на Тутракан.
Бирджан Ахмедова: Ние бяхме без работа, чухме че има работа и дойдохме да работим… 35 понякога, понякога 40 – направила съм хубави пари – доволна съм…
Мерал Максуд: Помага ни за бюджета. Работа има, обаче като не искат да работят, значи са мързеливи…
Сезгин Ибрахим: Идеално е... работният човек винаги си намира работа.
Трудното намиране на сезонни работници е основната причина селскостопанските производители да се откажат от възможността да отглеждат повече площи с овошки.