Първата българка, която е обучавала батальон в Афганистан

Капитан-лейтенант Сузана Асенова попада в армията, след като чува обява по радиото през 1999 г. Тогава завършва с отличие плевенската математическа гимназия, след това кандидатства във Висшето военноморско училище. Днес тя е специалист по военноморски комуникационни системи, а зад гърба си има няколко успешни международни мисии.

Капитан-лейтенант Сузана Асенова: За мен професията на морски офицер означава призвание. Означава престиж, означава отговорност, означава гордост и достойнство, които трябва да се съхраняват, да се развиват и да се отстояват.

Първата мисия като морски офицер е във военновъздушната база на НАТО в Измир през 2005 г. Там Сузана е живяла две години в бункер.

Капитан-лейтенант Сузана Асенова: Ръководех екип съставен само от мъже. В цялото съоръжение нямаше друга жена, нямаше друг чужденец, всички мои подчинени бяха само мъже. Психологически това беше предизвикателство за мен в самото начало.

БНТ: Имаше ли момент на подценяване?

- Такъв момент аз не допуснах. Имало е трудни моменти. Моменти, в които се чувстваш изморен. Моменти, в които ти е трудно, но именно тези моменти те карат да изкараш от себе си качества, за които ти самият не си подозирал.

Предизвикателствата продължават с мисия на НАТО в Афганистан през 2010 г. Сузана Асенова е изпратена като инструктор по комуникационни системи заедно с още две американки. Тя е сред първите жени в света, които са обучавали доброволци от афганистанската армия в базата в Кабул, а след това и в Кандахар. Българо-американската група от военни е била подложена на ракетен обстрел почти всеки ден.

Капитан-лейтенант Сузана Асенова: Мисълта за смъртта е неизбежна. Всеки път, когато сирените завиеха и ние знаехме, че след броени секунди някъде тази ракета ще се взриви всеки един от нас знаеше, че той може да загине, но включително и с тази мисъл се свиква. Когато професионалните ми инстинкти ми подксазват, че аз трябва да мина по даден път страхът за мен не съществува.

След Афганистан следва мисия в Либерия през 2013 г. Сузана Асенова прекарва няколко месеца като наблюдател към ООН в една от най-бедните държави в света. Тя отива в Либерия в разгара на смъртоносната епидемия от ебола, която отнема живота на над 11 000 души в Западна Африка. Разкзва, че суровата действителност, която вижда там я променя завинаги.

Капитан-лейтенант, Сузана Асенова: Над 80% от хората не разполагат с питейна вода, с ток, с канализация, с инфраструктура. Хората там живеят на абсолютния минимум и на ръба на оцеляването. Там видях най-чистите, най-искрените и най-усмихнатите хора, които ме научиха да
съм по-благодарна.

БНТ: Казват, че войната е опиат, така ли е?

Капитан-лейтенант Сузана Асенова: Войната не е опиат. Опиат може би е участието в различен тип операции, дейности, задачи, доколкото тези опитности разширяват професионалния хоризонт.

А иначе - извън армията, може да видите капитан-лейтенант Сузана Асенова с фотоапарат в ръка. Фотографията е нейното хоби. Досега има няколко изложби, в които подрежда спомените си от всяка една мисия зад граница.