"Пътуване в миналото"-археологическо лято 2016 -скромен бюджет, големи очаквания

Поредицата подготвя Мария Чернева. Обещаващи ли са тази година археологическите разкопки?

Мария Чернева - журналистка, БНТ - Да се надяваме. Археолозите тепърва започват. Но като гледаме финансирането от страна на министерството на културата, няма особено място за големи очаквания. Като се има пред вид, че обектите са към 120, бюджет от 500 хиляди леса е направо мижав. Много от обектите отпадат от списъка на финансиране, често то е по 3-4 максимум 10 хиляди. И едва копнали, археолозите трябва да приключат. Давам 2 примера. В Деултум, римската колония до Бургас разкриха и единствено ние показахме, едната половина на бронзова статуя, по-голяма от човешки бой. А теренът по всичко личи пази и останалата част. Но археолозите нямат повече възможност да продължат. А това би било световна сензация, защото бронзови статуи, от това време няма. Всички са били претопени. Най-плачевен, направо срамен пък е примера с Рациария - другата римска колония до Видин, Арчар, където всичко се случва в услуга на иманярите. Като се има пред вид мащабите на града, археолозите може да се каже че си правят еднодневна екскурзия. А както казват, освен че попълват нашата история, това са обекти които могат да привличат туристи от край света.

Геновева Радева - Какво можем да очакваме това лято!

Мария Чернева - Има едни обещани пари, близо милион допълнително за разкопки. Ако финансовото министерство удържи на думата си, може и цялата статуя да видим. Но така или иначе сме заредили в патрондажа много и интересни обекти, попаднахме и на една истинска сензация. Започваме с пещерата Козарника до Белоградчик, където ще се върнем близо милион и 600 години назад и следите на първите хора в Европа, ще отидем близо до Пазарджик, в града на птиците и една култура от преди 5-6 хиляди години назад, В Свещари археолозите имат новини около Хелиос, столицата на гетското царството, новини предлага и Мисионис до Търговище. Интересна, но и трудна работа, предизвикателство не само за археолозите, но и за оператора Станислав Ангелов, който се справи прекрасно.

Едно от чудесата на света - според класацията на учените. Пещерата Козарника има милионна история. Първо трупа стотици милиони години варовикови пластове като дъно на море.Около 3 млн. години са били необходими на рекичката долу да издълбае този каньон заедно с пещерата, която пък преди 2 млн. години е предложила защита и уют на първите хора дошли в Европа. И може да се каже, че е най-дълго обитаваното от хора жилище. Доказано. До тук със сигурност от милион и 600 хиляди години. Но сега целият научен интерес е съсредоточен в пластовете между 45-и 35 хиляди години пр. Хр, когато се появява от съвременните хора.

Доц. д-р Николай Сираков - р-л на археологическите разкопки, БАН: Обаче се намираме в началото на този късен палеолит в най-ранната чу част, смяната - неандерталците все още са тука и те се сменят едната група с другата и има доказателства за това. Големият въпрос е - какви са били отношенията им и има много спекулации за това. Без съмнение и двете групи и двата вида са съжителствали в най-широкия смисъл на думата. Може би са се били от време на време. Това е кост - фрагмент от дълга кост на едро животно млекопитаещо такова - част от ловната им плячка. Най-често това е или кон или говедо. Див кон.

Подвидове на първобитните от Африка, разликата между тях е една доловима. Учените ги разпознават по начина на обработката на кремъчните им оръдия и суровините, които използват.

Доц. д-р Николай Сираков - Едните ловуват повече един вид животни, другите друг вид животни. Такива са разликите. Освен това има разлики в организацията на пространството. Те имат работни места, където обработват кремъци и ние намираме остатъците. Места, където преди всичко почиват, кухня където готвят.

Макар и много подобни, суровият студен климат през този период в крайна сметка избира победител. Една дребничка разлика се оказва решаваща. Съвременните хора са по-социални от братовчедите си. Много повече си помагат и групата им оцелява. Докато разнищват тази загадка, учените се натъкват и на друга. И двете групи са навлезли дълбоко в пещерата, зона на обитание на други хищници. Затова и крайно необичайно.

Доц. д-р Николай Сираков: Виждате ли черния пласт - това са следи именно от огнища. Много интензивно обитаване главно на неандерталците и се питаме защо тука, светлината е ограничена... Ами по всяка вероятност става дума за едно от климатичните промени. Зимата е била минус 30-40 градуса...

Затова животни и хора влизат навътре в опасна близост и в територията на мечките. Следи от конфликт с хората, обаче, липсва.

Алета Гуадели - археолог: О, това е зъб на мечка. Това е фрагмент от челюст на мечка, по всяка вероятност пещерна мечка. - Ако има мечка в общи линии сигурно е изяла човека или обратното? - Не, в интерес на истината даже някои спекулират с т.нар. култ към мечката.

Стигнали са далеч - милион и 600 години назад. Но дори и това не е окончателна цифра. От 20 години проучвана, учените дори не са преполовили работата си в пещерата.