НОВИНИ

Пътуване в миналото: В НИМ разказват истории от възрожденска класна стая

Националният исторически музей отваря вратите на Възрожденска класна стая за Деня на народните будители. Децата могат да видят как са провеждани часовете и как са възпитавали най-малките през 19 век. Първият час ще се проведе днес.Вижте репортажа на Боряна Черганова.

Боряна Черганова
от Боряна Черганова
08:54, 30.10.2018
Чете се за: 01:32 мин.
Още

Малките родолюбци могат да преживеят истински възрожденски час и да попаднат в образователната система на 19 век, когато доктор Петър Берон въвежда взаимоучителния метод на образование.

Валентина Петрова - НИМ: По-напредналите ученици помагали на даскала в преподаване на материала на по-малките деца, като по-малките са сядали винаги на първия чин и са имали възможност да пишат върху пясък. Зад тях са сядали по-големите ученици, които напредвали по-бързо с учебния материал, те са се занимавали с четмо и писмо, пишейки с гъше перо и мастило. Именно в такива училища са били възпитавани и обучавани великите синове на България през 19 век през епохата на Възраждането. Бихме искали те да се потопят изцяло в тази уникална и много важна за историята на българския народ епоха.

Вместо оценки, ученикът е получавал специална табела, която е определяла поведението на детето.

Валентина Петрова - НИМ: Любезен, благопочтен, възпитан. Като има и черни табели за хулиганите с надписи от рода на невъзпитан, нелюбезен.

Най-малките ще бъдат изненадани от начина, по който са наказвани в час преди близо 200 години.

За най-непослушните деца е пригоден този затвор, точно под бюрото на учителя. Всеки, който не слуша, трябва да стои поне един ден тук.

Валентина Петрова - НИМ: На тъмно, без храна, без вода, за да му дойде акълът.

Едва по-късно при отпечатването на "Рибния буквар" през 1824 година доктор Петър Берон призовава учителите да преподават без насилие и с уважение към децата.

Валентина Петрова - НИМ: Да, той наистина е бил против телесните наказания, но все пак най-вероятно е било необходимо да съществуват така наречени затвори, за назидание.

Букварът е наречен на кратко рибен, заради илюстрациите на кит и делфин на гърба му. В него обаче доктор Петър Берон помества както азбуката от 42 символа, така и медицински и дори нравствени поучения от светските науки, различни от преподаваните до момента предимно черковни знания.

Ива Стоянова: Почитай старите доде младейш, да почитат теб кога остарейш. Ако много хортуваш, много погрешки струваш. Малко хортувай, много слушай, заради това имаш една уста и две уши. Той иска българските деца да са просветени, да знаят, да са грамотни да пишат, четат, за да са наравно с останалите, да не изостават. Той смята, че просветата е най-важното условие за просперитет.
Валентина Петрова: След "История славянобългарска" на Отец Паисий и "Неделника" на Софроний Врачански "Рибният буквар" е третото много важно книжовно дело за опазването на националното самосъзнание на българския народ през Възраждането.

В края на учебния час всички деца ще получат свидетелства, подпечатани с оригиналния печат на първото българско възрожденско училище създадено от Васил Априлов в Габрово.

Свали приложението BNТ News
google play badge
Свали приложението BNТ News
app store badge
Топ 24
Най-четени
Емил Димитров: По никакъв начин не може да влияем на световните цени на горивата
Емил Димитров: По никакъв начин не може да влияем на световните цени на горивата
Обвиненият за изпращането на колети-бомби в САЩ остава в ареста
Обвиненият за изпращането на колети-бомби в САЩ остава в ареста