Пътуване в (още) Дивия запад: Истинският Тумбстоун

Когато за пръв път гледахме филма “Тумбстоун” с Кърт Ръсел и Вал Килмър в началото на 90-те години, с брат ми заключихме, че това е твърде американска история, за да ни бъде близка на нас, в пост-социалистическа България.

Сега обаче, бягайки от зимната сивота на Европа, към ярките цветове на американския югозапад, Тумбстоун в щата Аризона изглеждаше като задължителна спирка. Особено щом градчето, на по-малко от час от границата с Мексико, днес предлага цели четири шоута-възстановки на прочутата каубойска стрелба през 1881 г.

Тумбстоун изниква сякаш от нищото, по средата на пустинята Сонора. Не си представяйте Сонора обаче като безкрайно море от пясъци и нищо друго, напротив - пустинята е осеяна с ниски храсти, дървета и кактуси. Често погледът се сблъсква с огромни скали, наречени sky islands или “острови в небето”. Някои от тях достигат до 2 хил. метра над морското равнище и дори през зимата са обилно посипани със сняг, почти сюрреалистична гледка когато долу е примерно 18 градуса през февруари.

Името на града tombstone буквално означава “надгробна плоча” и е избрано с ирония. Когато основателят му Ед Скифълин тръгва да търси руда в околността, войниците в близкия Форт Хуачука му казват, че единственият камък, който ще намери, е надгробната си плоча. По това време Аризона официално не е още щат, а близко до границата индианци безмилостно атакуват белите заселници и мексиканските ранчерос. През 1877 г. Скифълин удря на сребро и нарича мината си и малкия палатков лагер около нея, как иначе ако не, “Тумбстоун”.

Новината за сребърното находище привлича още търсачи на бързо богатство. В рамките на седем години населението на Тумбстоун скача на 14 хил.жители и местността става най-големия производител на сребро в богатата на находища Аризона. Миньорите са обикновено бедни и млади имигранти от Ирландия и Германия, мексиканци работят по строежите и в ресторантите, а китайци перат и шият. С толкова много богатство и мъже събрани на едно място, градът бързо се превръща в прото-Лас Вегас насред пустинята Сонора. В пика на славата си Тумбстоун предлага над сто салона, два водевилни театъра и цели четиринайсет казина. Местните жрици на нощта, както обстойно информира едно от таблатa разпръснати из днешния град, редовно изкарват по 30 долара на нощ, докато миньорите получават средно по 4 долара за 10-часова смяна.

Живот на толкова бързи обороти е орисан да свърши също толкова бързо и неочаквано. Строежите в Тумстоун са некачествени и пожарите чести. През 1882 г. сребърните мини удрят на вода и е построена помпена станция, която за няколко години решава проблема. Когато и тя изгаря в поредния пожар през 1886 г. и цената на среброто на борсата пада, вече няма кой да инвестира в необходимата инфраструктура. Миньори, танцьорки и крупиета събират багажите и напускат. През 1900 г. Тумстоун има по-малко от 700 жители и е на път да се превърне в призрачен град.

През 1931 г. излиза биография на Уайът Ърп, легендарен стрелец от Дивия Запад, и историята за богатство, приключения и каубои завладява въобрaжението на американските читатели, живеещи по средата на безрадостната Голяма депресия. Ърп е главният герой от спорна стрелбата в Тумбстоун през 1891 г., която жълтата преса обсъжда навремето от Сан Диего до Бостън. Десетилетия по-късно той се опитва да прокара собствената си версия за случилото се.

От трийсетте години на двайсти век нататък Тумбстоун става любим мотив на Холивуд. Според Wikipedia до днес има създадени цели 23 игрални или телевизионни филма за него, с участието на звезди като Хенри Фонда, Джон Уейн, Бърт Ланкъстър, Кърк Дъглас, Джеймс Стюарт и разбира се Кърт Ръсел и Вал Килмър. Кевин Костнър, който първоначално работи в екип последните двама, пуска собствена версия “Уайът Ърп” година по-късно.

Филмът с Кърт Ръсел и Вал Килмър обаче е този, който вдъхва неочакван живот в Тумбстоун. През 1993 г. лентата е снимана на място и слага началото на възраждането на града като туристическа дестинация. Днес Тумбстоун има едва 1,300 жители, но над 400 хил. посетители годишно. Историческият център предлага барове и салони, по главната улица минават дилижанси, магазините продават индиански сувенири и бижута. Всеки може да преживее своя Див запад за малко.

В туристистическия офис дори ни посреща германка. И тя дошла в Аризона преди двайсет години, в търсене на детската си мечта за каубои и салони.

При всичката легендарност на стрелбата в Тумбстоун, на място историята изглежда доста по-семпла и не особено героична. Но наистина е много американска, защото, оказва се, случилото се през 1881 г. продължава да е актуално. По същество това е история за ред и закон и затова кой има право да размахва оръжие.

Холивуд обича да стилизира Уайът Ърп и братята му като борци за ред и справедливост в Дивия Запад. Истината е, че те не се различават много от останалите търсачи на бързо богатство. На други места в Америка братята са били сводници, собственици на барове, бодигардове. Когато стават блюстители на реда и закона в Тумбстоун, Ърп и сие продължават също да прокарват собствени бизнес интереси. Много от местните ранчерос и каубои гледат с лошо око на новодошлите и уж налагането на законите според тях е лична вендета. Въпрос на време искрите да прескочат между двете групи.

В ранния следобед на 26 октомври 1881 г. братята Ърп и приятелят им Док Холидей се засичат с пет каубои в един от прашните задни дворове на Тумбстоун. Последвалата стрелба трае едва половин минута. Трима от каубоите са убити на място.

Дори в Дивия Запад подобни изстъпления не минават без обществено внимание. Особено шокиращо е разкритието, че двама от каубоите въобще не са били въоръжени. За много от тогавашните американци стрелбата в Тумбстоун е пример как уж призваните да пазят реда могат да се окажат най-голямата заплаха за него, беззаконието да идва от страна на уж пазителите на закона.

Когато сравним историята от 1881 г. със сериите стрелби на полицаи срещу невъоръжени граждани, залели Америка в последните години, няма как да избегнем някои паралели. Принципът първо да стреляш, и чак след това да питаш, оказва се, е открай време проблем когато полицаите са лошо тренирани и им липсва дълбока връзка с общността, която уж трябва да охраняват.

Туристите, идващи в Тумбстоун, естествено, предпочитат да не се замислят върху подобни дълбоки въпроси. Те са тук за шоутата и приключенията в Дивия Запад.

Уви, дори в чистото представление, което е посещението на Тумбстоун, те не могат да избягат от американския проблем за контрола върху оръжията и твърде бързото натискане на спусъка. През есента на миналата година по време на едно от шоутата-въстановки на “Ърп срещи каубои” актьор, объркал хаосните с истинските патрони, рани двама души. Единият бе колега, а другия - дама от публиката. Околните сгради също бяха покосени от куршуми. За щастие лошият мерник спаси града от истинска трагедия.

Дивият Запад, оказва се, не е просто приключенско-романтична страница от американската история. То още е място, където развлеченията понякога завършат с кръв и куршуми