Според последния вариант за трасето на магистрала "Струма", която трябваше да е готова за олимпиадата в Атина през 2004-та, участъкът в Кресненското дефиле ще бъде разделен в двете посоки. От Благоевград към Кулата ще пътуваме в две ленти по съществуващия път, а за обратната посока ще бъде изградено ново трасе, което заобикаля дефилето от изток и се изкачва към Кресненското плато.Предвижда се изграждането на 5 тунела.
инж. Лазар Лазаров, председател на УС на Агенция "Пътна инфраструктура": Ще има и доста виадукти, тъй като се премостват много дълбоки дерета. Височината на виадуктите ще бъде повече от 100 метра или поне около 100 метра по първоначални данни.
Максималната скорост в отсечката ще бъде като за скоростен път - 120 километра в час. По думите на регионалния министър ще бъдат взети необходимите мерки за опазване на животните в района, защитен по "Натура 2000".
Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройството: Вярвам, че в името на разума, в името на човешкия живот, разбира се, да спасим и тази природа, сме намерили най-доброто и ще се обединим. Не се ли обединим сега, не довършим ли успешно и проектирането, и екологичната оценка, и преговорите за това финансиране да бъде потвърдено от Европейската комисия, ще го загубим завинаги. И възможността оттук нататък да построим това дефиле след 2020 година ще намалее драстично, да не кажа, че няма да я има.
За финансирането на магистрала "Хемус" Агенция "Пътна инфраструктура" разчита на национално финансиране и включва в сметките и пътните такси от бъдещата тол система. Миналата седмица обаче поръчката за ТОЛ-системата беше временно спряна заради подадени жалби в Комисията за защита на конкуренцията. В момента текат процедури за избор на изпълнител на два участъка от магистрала „Хемус" с обща дължина от 26 километра. Ето и карти на двата участъка:
Какво още?
Пред строителния бранш министър Павлова отчете, че 2016 година е по-слаба за строителството ни, сравнено с 2015г., защото тогава приключи програмният период и бяха завършени много проекти. Все пак 2016г. не е нулева за бранша, защото бумът на строителство на многофамилни жилищни сгради и програмата за саниране дават възможности за малките и средни строителни фирми, които ще изпълняват проектите. Очакванията на МРРБ са за подем на строителството през 2017 година.
Регионалното министерство вече е разпределило 76% от средствата по оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 - над 1 милиард и 370 милиона лева, между общините. Средствата ще се използват за продължаване на инвестиците в улична мрежа, паркове, социална и културна инфраструктура. Общините сами ще избират проектите, които да финансират.
Обновяването на градовете ще бъде подпомогнато и с друг инструмент. С 270 милиона от оперативната програма ще бъдат създадени 3 фонда за градско развитие - един за София със стартов капитал над 80 милиона лева, втори фонд за Северна България, в който ще има 95 милиона лева и още един, трети, фонд за Южна България, който ще разполага със същата сума. Целта на фондовете е да се подкрепят проекти, инициирани от бизнеса, на принципа на публично-частно партньорство, които да предложат проекти за градско развитие и в същото време да създават работни места. Като примери министър Павлова даде обновяването на частни езикови гимназии, построяване на завод, изграждане на басейни или лунапарк.
160 милиона са предвидени за реформата в Спешна помощ. Парите са отделени за ремонт и създаване на спешни медицински центрове в страната. През оперативната програма ще бъдат заделени и 100 милиона лева за изграждане на домове за стари хора.
Чуй новините
Подкаст
