Сагата свърши, драмата продължава...

Защо пък и 31 януари? Ами, самите македонски медии обърнаха внимание на това- за първи път председателят на законодателния орган, македонското Събрание, започна да ръководи работата на парламента, ползвайки албански език. Да, Талат Джафери, някогашният бунтовник от кризата през 2001 г. в състава на Армията за национално освобождение, а после активен член на ръководството на политическата партия, произлязла от същата тази АОК - Демократичния съюз за интеграция, за първи път реши да приложи на практика Закона за езиците. И да започне да води заседанието на майчиния си език - албанския.

Разбира се, това предизвика протеста на опозицията, депутатите от която го обвиниха в нарушаване на Конституцията, законите, правилника за работата на парламента. Защото в правилника, в точка трета, стои текст, според когото заседанието на Събранието в пленарната зала трябва да се води на македонски, а текстовете да бъдат писани на кирилица.

Да, протестът просто си беше задължителен. Обаче, той не отразява промяната в нормативната база, която претърпя метаморфоза през последната година чрез решения на същия този парламент. Просто вероятно, като под нормативен акт, правилникът за работата на парламента все още не е променен според закона.

Законът за употреба на албанския език като втори служебен в държавата бе приет на заседание през януари миналата година. Президентът Георге Иванов наложи вето и го върна обратно в Събранието. То отново го гласува, Иванов пак не го подписа, нарушавайки по този начин задължението на държавен глава по Конституция. Законът не влезе в действие и стоя в чекмеджетата на председателя на парламента Талат Джафери от миналия януари досега, до този януари. И сега, само часове след гръцкият парламент гласува Договора от Преспа, Талат Джафери използва една вратичка в Конституцията, или по-скоро едно неясно тълкуване на член от нея, и подписа Закона вместо президента. И веднага го прати в редакцията на македонския Държавен вестник , разпореждайки документът да бъде публикуван в спешен порядък. И той влезе в действие.

От тази гледна точка спикерът на парламента има право да води заседанието на майчиния се албански език. Колкото едно по-внимателно взиране в процедурата, през която Законът мина, да дава основание да се мисли, че правната страна на неговата легитимност не е напълно коректна. И колкото това да не се харесва на опозицията, а може и дълбоко в тях и на някои депутати- македонци от управляващото мнозинство. Но употребата на албанския като език като втори служебен във всички нива на държавната администрация и на цялата територия на държавата бе едно от условията за подкрепата, която политическите партии на албанците дадоха на премиера Зоран Заев през цялата тежка, продължителна и на моменти с неизвестен изход процедура за промените в Конституцията.

Промените, които бяха задължителни според Договора с Гърция, подписан през юни миналата година край водите на Преспанското езеро. И без които нямаше да се стигне до момента, когато – в крайна сметка, гръцкият парламент ратифицира Договора от Преспа и по такъв начин даде ход на процедурата по членството на Македония, която от 15 февруари ще бъде вече и Република Северна Македония, в НАТО. А през юни най-вероятно и да започне преговорния процес за присъединяване в Европейския съюз.

За някои в Скопие това е непосилно, а и нереално висока цена. Но както и друг път сме казвали, ако има някаква устойчива и последователна линия на поведение, следвана системно в цялата четвъртвековна история на суверенна и независима Македония, това е политиката на партиите на албанците в страната да търсят всяка възможност да искат повече колективни права на своята етническа общност. А нуждата от повече депутатски гласове за подкрепа на Договора от Преспа беше тъкмо такава ситуация, в която срещу гласуването в парламента, албанските партии поискаха приемането на Закона за езиците. И получиха това, което искаха. На всичко отгоре Договорът от Преспа и неговата ратификация в Атина дава огромни шансове за членство на Република Северна Македония в НАТО, нещо, което албанците в страната винаги са искали. Както и членство в Европейския съюз, разбира се. Двойна победа, както се казва.

А че трудности пред прилагането на Закона за езиците ще има, в това не бива да има никакво съмнение. Така че сагата с Преспанския договор с Гърция приключи, но политическата драма край Вардар продължава...