Начало
назад
Сериозен риск за библиотечния фонд на Народната библиотека
Заради системно недофинансиране част от библиотечния фонд на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ е унищожен или неизползваем. Това констатира доклад на Сметната палата, който е одитирал работата на библиотеката в периода 2014-2016 г. Преобладаващата част от помещенията не са нито достатъчно осветени, нито климатизирани, в някои от тях има течове, а поради недостиг на място и стелажи част от книгите са разположени на земята.
Одитът в Националната библиотека показва, че в духовната институция има сериозни затруднения: да се събират и съхраняват литературните издания - български, чуждестранни, както и картографски, географски и старинни ръкописи, оцелели през вековете. Рискът е те да бъдат безвъзвратно загубени, предупреждават от Сметната палата.
Цветан Цветков, председател на Сметната палата: Поради липса на климатизация температурите зимата падат до 2 градуса, а през лятото са над 37 градуса. Сами разбирате, че при тези температурни амплитуди книгите са изложени на погиване. Другата причина са ниските, близки до минималната, заплати на работещите в националната библиотека, които не позволяват да се набере качествен персонал, от една страна, а от друга страна, работещите в библиотеката не са мотивирани за своето професионално развитие. В същото време броят на книгите, за които отговаря един библиотекар, са много повече отколкото при германските или американските му колеги.;
От Сметната палата са пресметнали, че един служител на библиотеката управлява 39 хиляди библиотечни единици. Тоест административния капацитет на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ не е съобразен с управлявания библиотечен фонд. Сметната палата е дала на министъра на културата 3 основни препоръки, и на директора на библиотеката 11 препоръки за отстраняване на проблемите. От Националната библиотека не пожелаха днес техен представител да коментира одита на финансовите контрольори.
;Вижте в прикачения файл целия текст на одитния доклад:
;Националната библиотека на Република България е най-голямата библиотека в страната и най-старият културен институт в следосвобожденска България. Създадена е през 1878 г. по инициатива на софийския учител и секретар на Градския съвет Михаил Боботинов, а през 1879 г., по предложение на Марин Дринов, получава статут на държавно учреждение под названието Българска народна библиотека.
По време на бомбардировките през 1944 г. сградата на библиотеката е унищожена. Настоящата сграда на Народната библиотека е открита през 1953 г.
Към края на 2015 г. библиотечният фонд наброява над 8 млн. библиотечни единици по данни на НСИ.
