Шампанско се лее на площада в Скопие

Така е традицията, на която съм бил свидетел много пъти - и след преодолени вотове на недоверие на кабинета, и след изборна победа, или при гласуване на ново правителство, както сега - гърмят тапите от шампанско. Радват се тези, които имат усещането и увереността за постигната победа, както в случая са членовете и симпатизантите на Социалдемократическият съюз на Македония, неговите коалиционни партньори, бъдещите участници в правителството. Едни се радват, други - страдат, това е животът в крайна сметка.

Този път обаче промяната във властта в Македония има особено значение. Много от лидерите на партията ВМРО-ДПМНЕ, управлявала страната в продължение на 11 години, все още не могат да повярват на това, което се случи. Все още не могат да преглътнат малката разлика в гласовете, дадени за партията и за нейните противници от СДСМ - само някакви си два мандата. Все още не могат да приемат, че дългогодишният премиер и лидер на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски не успя да състави правителство, подкрепено от някакво, дори и малко мнозинство в парламента. Мандатът му беше в ръцете, птицата на щастието за пореден път бе кацнала на рамото му, шансът отново да е премиер отдалечаваше перспективата да бъде изправен пред съда и да отиде в крайна сметка в затвора. Не стана. И досега социалните мрежи в Македония разпространяват снимката, на която сянката на Груевски се вижда на прозореца на втория етаж на новата, супер луксозна централа на партията.

Часът наближава полунощ, всяка минута приближава времето до крайния двадесетдневен конституционен срок за изпълнение на мандата. А Груевски гледа от прозореца на запад, към Тетово и по-специално към неговия западен квартал Мала речица, където в централата на ДСИ Али Ахмети се опитва да убеди своите съпартийци отново да кажат „Да” на Груевски и да съставят поредното си правителство. И нещата да тръгнат както преди, а Зоран Заев да остане с пръст в устата.

Сега градската легенда в Скопие твърди, че всичко било готово, но в последния момент - ах, този последен момент, някой „отвън” бил позвънил на Али Ахмети и категорично му забранил да прави кабинет с Груевски. Това „някой отвън” е любима схема на местната политическа митология, която се ползва, за да се оправдае пореден политически гаф, несръчност или неумение в преговори, или нещо съвсем друго. Но „някой отвън” – анонимен, но и предполагаем, винаги служи за оправдание пред хората на слабите политици и държавници.

В крайна сметка Зоран Заев направи кабинет, който мина в парламента. Още в първия ден -1 юни, бе извършена приемо - предавателната процедура в министерствата, в това число и в премиерския кабинет, където някакъв несръчен журналист бутнал и счупил чаша. Чаша, някаква си, ама това си е поличба, и то не на добро, казват. На всичко отгоре пак в първия ден дядо на 60 години изстреля няколко куршуми в досегашния здравен министър Никола Тодоров, един от най-приближените до Груевски апаратни войници. Министърът оцеля, дядото беше арестуван и много скоро стана ясно, че личната му вендета е заради натрупания гняв от преди две години. Тогава внучката му Тамара от Велес, само на 9 години, се нуждаеше спешно от операция извън Македония, но Фондът за лечение на деца не отпусна пари. Или ги отпусна, но под сериозния обществен натиск и ги даде на родителите на детето чак на следващия ден, след като тя бе погребана. Това бе прието като гавра с Тамара и с нейните родители от страна на институциите, те бяха обвинени в коравосърдечност, а за главен виновник за бавната и неадекватна реакция ба посочен тъкмо министър Никола Тодоров. И сега дядото на момичето търси личното си удовлетворение с револвера и изстреляните от него куршуми. За късмет, стрелецът не улучи, министърът- бившият, остана невредим, но и това се прие като лоша поличба.

Лоша, лоша, колко да е лоша. Новият премиер Заев получи светкавично поздравления от американския посланик в Скопие Джес Бейли и това стана още докато на площада тапите от шампанско гърмяха. На сутринта се обадиха Федерика Могерини и Йоханес Хан, и нашият Бойко Борисов поздрави бъдещия си колега и - надявам се, партньор. Даже, представете си, президентът Георге Иванов покани преди обяд на 1 юни целия състав на новия кабинет да ги поздрави, моля ви се. Същият Иванов, който въртя Заев на шиш, докато най-после „някой отвън” го натисна да връчи мандата. И той го направи с видимо нежелание, а сега бе първият, който се срещна с новоизбраните министри. Я, колко кооперативен е станал, и кафе ги черпил. Вероятно от служебното перо за специални протоколни нужди, май.

Вече има и първия конкретен резултат от новата власт- премахнато бе така нареченото „екстерно”, или външно оценяване на матурите. Нямало нужда от него, децата се стресирали от външните оценители, и какво ли още не. А част от истината е, че македонското образование е крайно корумпирано, че много лесно можеш да си купиш оценка или изпит, пък и диплома, или дори да не си ги купиш, да ти напишат „десетка”/ това е шестицата в Македония/ и да станеш отличник без да си го заслужил. А „екстреното” оценяване бе европейска стандарт, който очевидно е развалил рахатлъка на учители, родители и ученици.

Иначе- кабинетът на Заев обещава да бъде дълбоко реформаторски.