Ще се видят, но какво от това?

Ще го обясня. Северна Македония е пред извънредни парламентарни избори. Те ще се проведат на 12 април и ще бъдат организирани от служебен кабинет, наричан край Вардар „технически“. Това правителство, чийто пълномощия са само и единствено да проведе изборите, ще се ръководи от служебен премиер, който трябва да поеме задълженията си сто дни преди изборния ден. Такива са договореностите. Следователно, титулярният премиер Зоран Заев трябва да напусне поста си и да го отстъпи на „служебния“. Вярно, той ще бъде предложен от управляващата партия и най-вероятно това ще бъде сегашният вътрешен министър и най-близък сътрудник на Заев - Оливер Спасовски. Пък и ролята му е чисто „техническа“, както казахме - организира изборите, провежда ги, печели овации, ако са минали добре и прозрачно, получава критики, ако не се е справил, и предава управлението на законно избрания премиер, излъчен от победилата политическа сила. Това може да е Зоран Заев, но може и да не е. Избори са това, знае ли човек. При тази ожесточена опозиция в лицето на партията ВМРО-ДМПНЕ, резултатите на 12 април са по-скоро непредвидими, отколкото сигурни.

Да, Зоран Заев подава оставка на 3 януари. От този момент нататък той ще бъде само политик, лидер на сега управляващата партия Социалдемократически съюз на Македония. И няма да има никакви лични отговорности за това как служебното правителство се справя. Поне формални. Тогава защо, питам се, се вдигна толкова шум по повод негово изявление, че след Нова година има намерение да дойде в София, да пие кафе с премиера Бойко Борисов и двамата да се опитат да вдъхнат живот и надежда за успех в работата на Съвместната комисия за история и образование? Истинският повод за едно такова идване е частен- Заев искал да види дъщеря си Александра, която е студентка в първи курс на Медицинския факултет на Софийския университет. Нищо лошо, дори в известна степен звучи мило и показва Заев като съвсем нормален човек. Както би трябвало да бъде. Няма лошо и в това да се види и да си поприказва с Борисов. Двамата направиха достатъчно за сегашното състояние на двустранните отношения. Познават се добре, непрекъснато дават знаци за личното си приятелство, има химия, както се казва, между тях. Защо да не ползват всеки повод за да се виждат?

Въпросът е друг. Щели да обсъждат работата на Комисията. След последното заседание в края на миналия месец в София стана ясно, че експертите от македонската половина едностранно са заявили, че нови срещи и разговори няма да има поради изборите на 12 април. Не искали дебатите в Комисията и тяхното публично представяне да влияят на предизборната борба. По такъв начин се очертава перспективата този орган, създаден с политическо решение в Договора за добросъседство, подписан от Заев и Борисов, на практика да не работи. Не че бе се забързал кой знае колко…

Има нужда от яснота защо експертите от Скопие взеха това решение. Има нужда очевидно от външен натиск за това работата на Комисията да продължи, колкото това да е в противоречие с тезата, че това е чисто експертен орган, който действа автономно. Но, питам, в качеството си на какъв Заев ще договаря с Борисов как да се вдъхне нов живот в експертния и научен диалог? Нали вече няма да е премиер. И няма ли подобен опит да се приеме като пряка намеса - на Заев, а още по-лошо, и на Борисов, в предизборната борба в Северна Македония. Ако толкова искаше Комисията да продължи да работи, да си беше „стегнал“ своите хора в нея да не правят циркове и да обявяват едностранно прекъсването на срещите за поне четири- пет месеца. Което си е един вид суспендиране, с което се поставя под въпрос и изпълнението на Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество, чийто „продукт“ е Комисията.

Затова казвам, че цялата работа ми лъха на наивност. На всичко отгоре Заев обеща на политическо ниво да реши избухналия и поддържан истерично край Вардар спор за така наречения македонски език. И пак заедно с Борисов. Кога ще стане това?

Единственото, което можем да предложим в този момент и тук е Заев да се стегне и да спечели изборите на 12 април. Да стане отново премиер пък после да поема ангажименти за това и онова. Другото са само приказки за наивници.